Човешката имунна система е ранна птичка  




Нашият "биологичен часовник" (циркадни ритми) представлява цикличните колебания на биологичните процеси, свързани със смяната на деня и нощта. Такива ритми, присъщи на всички живи същества, са един от основните биологични механизми. Изучавайки ежедневната динамика на активността на имунната система, учените са открили модел, който може да се използва в медицинската практика при ваксинациите.   Всяка ваксина, както знаете, става ефективна защита само след известно време след прилагане. Това "закъснение" е свързано със скоростта на разгръщане на имунните механизми, участващи във ваксинацията. Нашият имунитет обикновено се разделя на вроден и придобит или адаптивен имунитет. И ако първият е еволюционно древен и включва  неспецифични механизми на много „бърза реакция” на инвазията на патогени, то вторият реагира слабо при първия контакт с „врага”, но с течение на времето той е този, който развива ефективен, дългосрочен и най-важното специфична защита.   Изследвайки моделите на работа на адаптивната имунна система през деня, учени от Швейцария и Германия, в експерименти върху лабораторни мишки и човешки клетъчни култури, установиха как се променя активността на нейната много важна начална връзка, дендритните клетки.   Тези клетки на имунната система, „живеещи“ в много органи, включително кожата, активно разпознават антигените - специфични фрагменти от патогени. След  разпознаването, те мигрират към лимфните съдове, през които достигат до лимфните възли. Там те „представят“ открития антиген на други имунни клетки – Т-лимфоцити, което задейства верига от събития, която води до производството на специфични защитни протеини - антитела.   Експерименти върху мишки с нарушена работа на "биологичния часовник" показаха, че процесът на миграция на дендритни клетки (и съответно ефективната работа на имунитета) до голяма степен се определя от "правилния" отговор на дендритните клетки и клетките на лимфните съдове пряз времето на деня. Повтаряйки този експеримент върху култура от човешки кожни клетки, учените идентифицираха хемокини (малки молекули, които контролират миграцията на имунните клетки), чиято генна активност се регулира от циркадните ритми.   В същото време се оказа, че при мишките тези ритми са "обърнати", което добре отговаря на различния начин на живот на тези два вида: нощен при гризачите и дневен при хората. В резултат на това под контрола на тези хемокини дендритните клетки се движат най-активно в края на етапа на покой, непосредствено преди възобновяването на дейността на организма. При мишки, съответно следобед и рано сутрин при хора.   Въпросът защо това е необходимо остава отворен. Известно е, че циркадните ритми насърчават запазването на енергията, като помагат на тялото да използва най-добре енергийните си ресурси. Възможно ли е рискът от контакт с патогени да е най-голям именно след почивка и сън, или в този момент уязвимостта към патогенни агенти е най-висока?   Във всеки случай това откритие може да бъде от практическо значение. Очевидно е желателно да се вземе предвид времето на деня при прилагане на ваксини и при противотуморна имунотерапия, тъй като това може да повиши тяхната ефективност.
НАУКА из первых рук