.

Промени, водещи до отваряне на сричката

Тенденцията към възходяща звучност на праславянската сричка води до процес на отваряне на сричката и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от съгласна (група съгласни) и гласна. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:

• Монофтонгизация
• Развой на сричкотворни плавни и носови
• Ликвидна метатеза

Монофтонгизация на низходящите дифтонги

Низходящите двугласни oi, ai, ei, ou, au, eu преминават в единични гласни:

Развой на oi и ai

В средата на думите дифтонгите oi и ai се преобразуват винаги ě, преди да настъпи палатализация (онебняване):

• ai: *kaina > kěna > cěna
• oi: *snoig- > sněgъ

При окончанията, ако двугласните oi и ai не са в края на думата, настъпват същите промени: *orbhoisu > raběchъ

В края на думите дифтонгите oi и ai дават рефлекс или ě, или i, напр. при съществителни от o-основи в именителен падеж множествено число: *vlьkoi > vlьki > vlьci; в дателен и местен падеж единствено число: *orbhoi > rabě, а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: rọkai > rọkě > rọcě.

Развой на ei

Дифтонгът ei се развива винаги в i, напр.: *eiti > iti (идвам, вървя), *geima > *gima > zima, *veid- > vidъ.

/.../
Възникване на носови гласни

Процесът на образуване на носови гласни (носовки в славянския контекст) е особен тип монофтонгизация. Носовките ọ и ę възникват обикновено от on, om, an, am и en, em, както и от сричкотворни n, m или от un, um, in, im в заети думи.

• on, om > ọ: *pontis > pọtь, *zomb- > zọbъ
• an, am > ọ: *gansis- > gọsь, както и в окончанията за винителен падеж единствено число при имената от a-основи: žena- > ženọ, или при окончанията за първо лице единствено число на глаголите: nesọ, dvignọ.
• en, em > ę: *pen(k)tis > pętь, както и при окончанията в именителен падеж единствено число на съществителните от среден род от -en- и -ent-основи: imę, telę. В праславянския диалект, от който се развиват южнославянските езици, ę е корелат на y (ы) при окончанията за именителен и винителен падеж множествено число на съществителните от jo-основи: kon’ę / raby, както и при окончанията за родителен падеж единствено число на съществителни от ja-основи: dušę / ženy.

Ликвидна метатеза

В зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят по различен начин:

• в средата на думата или чрез метатеза (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след плавната (ликвидна) съгласна,
• в началото на думата – чрез метатеза.

Развой на or, ol / ar, al и er, el в средата на думата

Праславянски	Старобългарски	Чешки и словашки	Полски и лужишки	Източнославянски
*korva	крава	krбva	krowa	корова
*golva	глава	hlava	głowa / hłowa	голова
*dervo	дрѣво	dřevo	drzewo	дерево
*melko	млѣко	mlйko	mleko	молоко

Развой на or, ol / ar, al и er, el в началото на думата

Съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:

• er > re: *ertis > retь (състезание)
• el > le: *elbed- > lebedь (тук обаче се наблюдава двойственост: *albed- > lаbedь)
• al > la / lo: *alkъtь > lakъtь (в диалекта, от който произлизат южнославянските езици и словашки) / lokъtь (в диалекта, от който произлизат полски, руски, чешки)
• ar > ra / ro: *arb- > rabъ / robъ.

В старобългарския има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. алъчьнъ, но и лачьнъ (гладен).

Други промени
Развой на сричкотворните съгласни

Индоевропейските сричкотворни сонорни съгласни r, l, m и n в ранния праславянски имат рефлекси ir, ur, il, ul, im, um, in, un, а в по-късния: ьr, ъr, ьl, ъl, ьm, ъm, ьn, ъn. При отваряне на сричката, тяхната промяна протича по следния начин:

• ьm, ьn > ę: pamętь, językъ, desętъ и др. При глаголи от вида pęti, pьnọ възниква редуване ę: ьn.
• ъm, ъn > ọ: dọti, dъmọ (тук възниква редуване ọ: ъm).
• Промяната на ьr, ьl, ъr, ъl не е еднаква на цялата славянска територия:
•  

Старобългарски	срьдьце	влъкъ	прьстъ	тръгъ
Български	сърце	вълк	пръст	търг
Руски	сердце	волк	перст	торг
Чешки	srdce	vlk	prst	trh
Полски	serce	wilk	pierst	targ
Сръбски / хърватски	srce	vuk	prst	trg

Отпадане на краесловните съгласни

Съгласните в края на думата (най-често шумовите s, t, d) отпадат в късния праславянски, напр.: *vilkos > vlъkъ. Има случаи и с отпадане на краесловно r, напр.: mater > mati. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.

Съгласните в края на предлозите iz, bez, ot се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.

Преместване на сричковата граница в думата Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (nes-ti  > ne-sti)...
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%89%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0

ПП: Напразно се напъват разни автохтонисти и парабългари да отрекат славянските езици и славянските народи!...

Нищо не разбрах, но с послеписа съм съгласен.

И те не разбират, но не си признават, а са убедени, че знаят предостатъчно!...

Още двайсетина такива страници с основни промени (вокализъм, консонантизъм, палатализации, йотация и пр.), които служат за водораздел между славянските езици - и очаквам да се случат поне две неща:
- прочелите от край до край научния текст да започнат да се ориентират задоволително в потока реч на руски, украински, сръбски, чешки, полски и т.н.;
- повече хора да се проникнат от библейската мъдрост, че знанието, ах, знанието не носи радост от детска игра, то трупа печал:)))

Поне с нас някога се бе случило така след изпита по сравнителна граматика - нали? И може би затова помним още имената на Йозеф Добровски и Копитар, Караджич и Павел Шаферик, и Франц Миклошич и - о да! - пазим спомена за незабравимия проф. Иван Леков! И разбира се - за Людвиг Селимски от ВТУ - по мое време беше на някакви си 35 години:))) - но беше бог!
И сигурно затова носим в сърцето си светостта на науката и се опитваме да я браним от превратностите на времето. Защото знайно е, че "за истината е най-трудно във времена, когато всичко може да бъде истина":)))
Поздрави, Марине!

По онова време Селимски ми се струваше по-стар... :)
Бях много повече привързан към литературата и към литературознанието... Някои езиковедски науки ме мъчеха, но все пак имах много добра основа...
Днес ме удивлява с какво самочувствие и с каква убеденост разни лаици отричат утвърдени научни истини и пробутват паранаучни фантасмагории!... Още малко и ще измислят нова математика, нова граматика и т. н.
Поздрави и благопожелания!...