Една сутрин, точно преди Кръстовден, той реши, че неподредените карирани листове са му недостатъчни и поръча голяма жълта тетрадка. Когато започна да пише в нея първия път си представи Силвия. Не онази Силвия – първата му любов от училище, с която скъса ученическата си униформа под големия бряст в задния двор. Онази Силвия отлетя в миналото заедно с млечните шейкове, които пиеха след последния час в снекбара на ъгъла. Тя отлетя в небитието като младежките му години и първите му опити да прави любов. Онази Силвия.

Представи си Силвия жена му. Реши, че не е удачно да я описва в голямата жълта тетрадка като жената, която се бе превърнала в негова болногледачка последните три години, достатъчно е да посочи тайната, с която Силвия – жена му го накара да се събуди от комата. Подостри до болка молива и старателно започна да отбелязва тихите подредени моменти от живота си. Или съвместния им живот, както той си мислеше.

Първоначално се появиха двете й кучета, които припкаха напред и го срещнаха в парка, започнаха лудо да се надпреварват кой да бъде пръв в ухажването на високия кльощав мъж с препълнен десен джоб. Да, по онова време държеше гумена топка в джоба, която тайно стискаше, когато минаваше покрай нещо, което си струваше да се запомни. Така той правеше мускулите на дясната му ръка да помнят вместо него и това винаги вършеше работа. Освен текстът моливът някак си успя да нарисува в тетрадката издутия му джоб от ония времена и рисунката се получи досущ като слона, глътнат от боата на Екзюпери.

След това в тетрадката се появиха двете им деца – първо като две ужасно ревливи близначки на няколко дни, а след това хванаха подръка гаджетата си и затръшнаха вратата след себе си последователно в рамките на седмица в знак на протест, че скъпият им баща отказва да приеме за нормално на шестнадесет да ходиш в нощни клубове с доста по-напреднали в живота мъже. По-късно той описа зрелищната сватба на по-голямата близначка и скромното погребение на по-малката. Но стенният часовник удари точно полунощ и някак си очите му неусетно се затвориха и той заспа на масата върху жълтата тетрадка. Моливът се търкулна и падна на земята.

Жена му Силвия прекъсна кроткото си четене на книга, отиде до него, целуна го по олесялото теме, повдигна го внимателно и го пренесе в семейната спалня. Зави го с пухената завивка, изгаси лампата и се върна обратно при масата с голямата тетрадка. Седна на мястото му, вдигна молива от пода и започна да чете написаното. След известно време нанесе първите си редакции, след това добави няколко изречения. После още няколко, а на два-три пъти дори зачерта цели абзаци. Така тя писа цяла нощ и не усети кога утрото почука на прозореца и остави на перваза две стъклени бутилки с мляко, които трябваше незабавно да прибере в хладилника, за да не се развалят, а след това да подготви сутрешната вана на съпруга си.

След закуска той пожела отново да пише. Приведен в безукорна външност за положението си, подостри отново молива и отвори голямата жълта тетрадка. Понеже разполагаше с услужлива памет, не се наложи да препрочита написаното, а направо продължи към първата си любовница, която го чакаше в близкия до службата му безистен с кошница, преливаща от деликатеси. Деликатесите бяха изядени за един следобед заедно с няколко бутилки Кот дю Рон Руж в стая триста и осем на хотел Пале дьо Шайо, като междувременно моливът си отбеляза с удивителна двата любовни акта, единият от които приключи със счупена нощна масичка. Годината на реколтата бе записана старателно, като не се наложи да въвежда никакви поправки в абзаца. Незнайно защо първата му любовница също се казваше Силвия, с едно удължаване на първото „и“ в името й така, че то се произнасяше нещо като „Сийлвия“, ала това той нямаше как да го запише коректно и затова остави нещата както са по традиционния начин. Следващите посещения на хотел Пале дьо Шайо не бяха така стройно подредени в текст, тъй като през това време шареният котарак на съседката реши, че е време за разгонените котки, започна да им изнася небивала серенада и прекъсна забавните изречения за любене, строшени масички и великолепни реколти Кот дю Рон Руж.

На обяд менюто се сервира точно в дванадесет и тридесет, на масата беше умислен, опитваше се наум да брои изминалите години, които трябваше да спомене в голямата жълта тетрадка, стискаше въображаема гумена топка в десния си джоб и това притесни жена му Силвия. Направи му забележка, а той се поправи, извади ръката си от джоба и продължи да се храни замислен. Нацапа мустаците си със супа от кестени и забрави да ги избърше. Жена му внимателно го изчисти, след това помоли отново да го пренесе на масата с голямата жълта тетрадка и продължи собственото си изтезание със Силвиите, но цял следобед не му се получи. Въртя се до вечерта на стола, изпуска няколко пъти молива, святкаше и изгасяше настолната лампа, а накрая рано вечерта умислен загледа през прозореца есенния дъжд докато се унесе и заспа отново върху големите страници на тетрадката.

В това време жена му приключваше приготовлението на вечерята, но разбра, че напразно се е старала да накара патешкото конфи да цвърчи с хрупкава коричка и ще трябва да го изконсумира сама. Приближи се до съпруга си, отново внимателно го взе на ръце и го занесе да спи блажено гладен в спалнята. Върна се, доизтри неизмитите си от патешка мазнина пръсти и седна да прочете написаното за деня. Докато четеше се подсмихваше, хапеше гумичката на молива, зачертаваше ненужното, добавяше изпуснатото и поставяше на място запетайките и въпросителните. Така измина половината нощ, а когато в два и четвърт легна до мъжа си усети задоволство от добре свършената работа.

Изнизаха се седмиците, дойде Архангеловден. Голямата жълта тетрадка беше станала дебела, нахранена с гъсто изписани графитени думи, от тях личаха петната на самодоволство, гняв и униние, тук – там мазни следи от киш със сирене и миризма на печен сос, а на сто осемдесет и трета страница се мъдреха две капки вишнев сироп и леке от лекарството му против рефлукс. В същото време Силвиите се преобличаха, смееха се, плачеха, чупеха по някой крак в тъмното, докато ги гонеха полицаи, а онази Силвия – майка му, дори се разведе с грохналия му баща и го остави без франк само защото изгуби на карти семейния автомобил. Но това бяха неговите вариации, които необезпокоявано бяха зачертавани и коригирани ката нощ, та след това смеещите се Силвии ревяха с глас, тази, която си счупи крака излежа тридневна присъда заради хулиганското си поведение, втората му любовница изобщо изчезна, а майка му умря без почести, изпратена в последния си път от верния й секретар Гийом.

По Коледа трудът му бе завършен и той с апломб и чудесно вътрешно усещане затвори голямата жълта тетрадка. Беше убеден, че е написал най-добрата творба, писана някога за Силвия. Извика към жена си, която в този момент упражняваше пиеси на Менухин за пиано с последния си нещастен, настъпил ушите си ученик:

– Любезна съпруго, донеси шампанско и чаши и нека отпразнуваме победата на духа над скапаното ми сакато тяло! Завърших романа си!

Докато пиеха шампанското и слушаха замаяни шансоните на Жюлиет Греко, той отгърна голямата жълта тетрадка и зачете на глас:

„Силвия обичаше млечните шейкове, които пиехме след последния училищен час в снекбара на ъгъла. Заради шейк тя ми се отдаде за пръв път и въпреки, че излях семето си нескопосано върху черната й училищна пола, после склони да се омъжи за мен. Известно време след като се родиха децата ни, майка ми Силвия не пропусна да ми припомни как ни е хващала двамата в Пале дьо Шайо, избягали от бебешките ревове и сополи, плащала след нас сметките за строшените мебели и съсипаните чаршафи с добра реколта вино. Дори оставяла бакшиш. По това време Силвия обичаше да й казват Сийлвия и си счупи крака, когато ми изневери за пръв път с полицай от Руан. Бях с десет години по-млад и не разбирах, че това е остатък от предишния й живот с млечните шейкове, когато в нея е напирало желанието да концертира из Европа като пианистка вместо да ражда деца на чиновник, които ще погребе по-късно. След години Силвия престана да пее провансалски селски песни докато я любеха и се отдаде на гуляи с приятелите ми, които я намираха одухотворена и особено ценяха патешкото й конфи, а един път я напиха и я надумаха да нарисува мустаци на мъжа си докато спи, да го фотографира и да изпрати снимката му във вечерния вестник със следната обява: Господин Еди-кой-си търси Силвия на петнадесет, която да му позволи волности. Добро заплащане!“

Когато приключи с четенето, той свали очилата си, бавно затвори жълтата тетрадка и погледна с недоумение жена си.

Онази Силвия.