Мълчи невидим Прокурорът,
умишлено в бедняка скрит,
и търси да открие хора
в студенокръвния елит.

Пощраква златна табакера
и блясват тъмни очила.
Пореден бос върви наперен
да върши своите дела.

Не вижда нуждата човешка
в една разтворила се длан,
и подминава със насмешка
живота в болки изтерзан.

Потегля бавно кадилакът,
а после дава мръсна газ,
и свежда погледа беднякът
към белия изхвърлен фас.

Съдба, подобна на цигара,
която се превръща в дим...
Така ли мъка се разгаря
от хал горчив и нетърпим?

Да проси, тъжен и излишен,
от хора с ледени очи...
А вътре Прокурорът пише,
дори невидим да мълчи.

И някога с присъда строга
сърце кораво ще смути
напразно да крещи към Бога
пред вече хлопнати врати.

Че днес осъжда и спасява
ръка, протегната за взор,
а сетнината повелява
един невидим Прокурор.

(Бакърена паничка)
Ведролей