Възправят се народите от нищото,
готови да се бият помежду си.
От здрача мътен раждат се огнища,
в които ще опалват гордостта си. 

В кирпичената крепост на телата си
гордеят се и войни, и прислуга,
отровили невинността в душата си
през биещи в гърдите си заслуги. 

Погазили честта на поколения,
се втурват към смъртта си като луди.
И няма милост в хорските им щения,
защото са живели по принуда.

Такива хора късно осъзнават,
че мъртви са душите им родени.
И само свободата отвъд славата
изчиства горестта им от вселената.