I Имам много хора в сърцето си, на които искам да подам ръка
I Искам да имам повече време за семейството си

Позната на зрителите на Нова ТВ като водещ, автор и продуцент на “Без багаж” Биляна има зад гърба си 16 документални филма. Плод на 4-годишните й усилия е първият филм от поредицата "Паралелни светове" - "Зависимост". Биляна осъзнава, че иска да стане продуцент през 1992 г., когато завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов". "Бях написала сценарий за игрален филм, с главна роля за себе си. Защото ми беше писнало да ме канят за невероятно глупави и лишени от всякакъв вкус роли“. Така стига до филмовия фестивал в Кан, където се запознава с американския продуцент Питър Шепърд. Той харесва много сценария и решава да го реализира. Но, когато Биляна му казва, че иска главната роля той й отговаря: “Ако искаш ролята трябва да застанеш с пари зад сценария!” Това е първият й урок какво е продуцент и как се работи в сериозния кино бизнес. В секундата, в която трябва да застане пред камерата или на сцената Биляна споделя, че има чувството, че е родена само за това. Душата й лети, сърцето й пее. Когато пише и думите й стигат до някой друг, разбира, че е родена да пише. Думите й разплакват и разтърсват сърцата. Когато продуцира даден проект, разбира, че това е още едно нейно призвание, което дава така лелеяната и липсваща при актьорите и писателите независимост.

Къде се изявяваш най-добре: в театъра, телевизията или киното? 
Трудности има навсякъде. С театъра сме като стари любовници. Имам добро чувство към него и хубави спомени. Не съм го виждала доста години. Поне веднъж годишно се сещам за театъра и ми се иска да се срещнем. Мислила съм не веднъж. И знам, че предстои моментът да се срещнем отново, макар и малко остарели, но с все още топли сърца. Дали ще намеря време да изиграя роля, която обаче аз ще избера или просто ще продуцирам нещо, което ще ме докосне, не знам. Само усещам, че приближава.

Как възникна идеята за предаването?
Няколко години работя по проекта “туристическо предаване”. Минах през всякакви идеи. Миналото лято стартирах “Без багаж” по Нова телевизия в седмичен, справочен формат. За съжаление обаче, не бях подбрала правилния екип. Бях много разочарована и ядосана, защото се бях заблудила в хората, които бях наела. Отнесоха се към работата като към най-обикновена халтура. Разбрах, че не мога да разчитам на тях и прекратихме взаимоотношенията си. Предаването беше само за България. 

Какво доказа на себе си и на зрителите чрез предаването „Без багаж“?
Днес “Без багаж” е това, което винаги съм искала да правя. Да се забавлявам, работейки; да забавлявам зрителите и да ги карам да мечтаят; да подарявам положителни емоции – както на екипа си, така и на зрителите, които печелят пътепествия навсякъде по света! Доказах, че мога да създам собствен формат! Изключително се гордея с това!!! Не се налага да гледам чужди телевизии, да си избирам техни предавания и да ги откупувам за българския ефир. Създавам! Творя! Радвам се! Обичам екипа си! Зрителите обожават “Без багаж” и всички споделят, че “свършва на един дъх” и искат още, “на бис”! Какъв по-голям комлимент от това! 

Има ли на света место, на което би искала да отидеш?
Има такива места – не бих искала там, където хората умират от глад, не бих искала да видя очите на деца, които очакват от мен да ги спася! Не бих искала, защото бих се чувствала безсилна и ненужна на света. Мислила съм как може човек да помогне, как може да даде поне малко щастие на обречените...и единственият отговор за мен за сега е този: да осиновиш сираче и да му дадеш цялата си любов. 

Ти си сценарист и продуцент на “Зависимост“. Какво те подтикна да избереш точно тази тема?
Много тежка тема е “Зависимост”. Филмът е посветен на едно мило, усмихнато момче, което си отиде от този свят на 19 години. Син на мои приятели. Дете, което попадна в капана на хероина. Дете, което днес можеше да бъде млад, успяващ лекар. 

Тайната на професионаланата ти реализация?
“Неспокойна душа”! Така ме наричаше проф. Снежина Танксовска, докато бях в НАТФИЗ!

Стилът ти промени ли се през годините? В какво ново амплоа би искала да се превъплатиш?
Много се промених през годините! Ако някой ме е познавал до моите 30 години, и ме срещне сега – ще види една друга жена! Почти всичко в мен се промени. От стила на обличане до начина на мислене и действие. Мисля, че това, което права сега ще се развива тепърва. Това е моето амплоа – да създавам филми, които да карат хората да се замислят и да стават по-добри!



Смяташ ли себе си за успяла жена? Какво още искаш да постигнеш?
Ако коментираме успеха в професионален и личен план, да, успяла съм. Ако става дума за успех в човешкия аспект – мисля, че имам още много, много задачи! Имам много проблеми пред очите си, които трябва да се опитам да разреша; имам много хора в сърцето си, на които искам да подам ръка! 

Как определяш себе си като личност и като жена?
Това е труден въпрос. Малко шизофренично ще прозвучи, но ако застана отстрани и се погледна...бих искала да приличам на жената, която виждам! Обичам я, харесвам я, уважавам я! Искам да бъда ако не нея, поне до нея! Как ти прозвуча това?:-)))))

Разкажи ни нещо за твоето е семейство? Как прекарвате свободно си време?
Свободното време е най-липсващото звено при нас. Съпругът ми е преуспяващ млад адвокат, който обаче се гмурна заедно с мен в продуцирането. Толкова му допада тази “странно заинтригуваща работа”, че напоследък се замисля дали да не се отдаде изцяло на това. Мен, честно, адвокатсването не ме влече. Тримата с 3-годишния ни син обичаме да пътуваме, да ходим в зоопарка, да се гоним и най-вече да гледаме заедно анимация.

Ревнуват ли те вкъщи от телевизията? 
Не са споделяли... не мисля... Бих искала да имам повече време за семейството си и най-вече за мама и татко, все по-рядко ни остава време да си поговорим и да се посмеем на спокойстие.

На какво се усмихваш?
Аз съм още в пубертета по отношение на емоциите. И се смея, и се ядосвам доста спонтанно. Случва се даже да си ходя по улиците и да се усмихна на някоя щастлива двойка, на малко дете, на цъфнало дърво – вчера ми се случи, даже.

Кажи ни нещо, което готвиш с удоволствие? 
Тук вече ме хвана. Истината е, че не обичам да готвя! А готвя страшно добре, казват. Компенсирам с добри идеи за хранене навън. А съпругът ми пък обожава да готви. Казва, че това е най-добрият начин да се разтовари от стреса през деня. И то се вижда, че го прави с огромо удоволствие! И все пак, ето ти една лично моя, авторска рецепта:- Баница с майонеза, слънчогледови семки и сладко от зрели смокини: 4 яйца; 1 кутийка майонеза-обикновена; кори за баница; сирене по вкус; вода, колкото кутийката от майонеза; 2-3 супени лъжици обелени слънчогледови семки и половин бурканче от детско пюре сладко от зрели смокини. Нареждат се корите в тавичката, яйцата, майонезата, водата и сиренето се разбиват в отделен съд и се заливат корите със сместа. Отгоре се поръсва със слънчогледовите семки и сладкото от смокини-равномерно. Пече се и ... шах с баницата! Може да звучи странно, но е факт, че всички я харесват!

За финал, какво би казала на нашите читатели?
Бих казала само това: В секундата, в която изпълните сърцата и умовете си с любов, любов към всичко и към всички, ще дойде и истинското щастие! Това вече е моята истинска тайна за успех!


Публикувано във "Вестник за дома" - Брой 19, 9-15 май 2007, Година XVI