Значи, според тях, от 1944 до 1989 година сме живели в терор и геноцид.

А в онези 500 години е имало просто някакво си османско присъствие!

И е много прав проф. Андрей Пантев като казва:

”Ако направим интелектуално сравнение кои са жертвите на капитализма, хайде да не казваме на фашизма, и кои са жертвите на комунизма, първите са много по-стойностни.

Не можеш да сравниш Райко Алексиев с Гео Милев, да оставим Вапцаров и Йосиф Хербст. Наблюдаваме изкуствено надуване на мрачната картина. Всички жертви трябва да бъдат почитани, а жертвите на капитализма — поне като стойностна, личностна изява и постижения, са много по за изтъкване, отколкото тези, които понякога справедливо, понякога не, са били репресирани като слуги на нацизма.”

И още казва: Защо се появи носталгия по Татовите години?

Защото, ако извадиш десетте индикатори за стойностите на човешкия живот — от продължителност и раждаемост до консумация на храни и удовлетворяване на жизнени потребности, виждаме дори чисто статистически, че преди «прехода» всички са били на много по-високо стъпало.”

Какво да спорим с разни психари, които са готови майка си да продадат, за да зароботят парите, които им се дават отвъд океана.

Стефан Северин, Фейсбук