Съоръжения на газопровода Ямал – Европа в Полша© РИА Новости . Алексей Витвицки

Олег Обухов

Докато Европа се опитва да балансира санкциите и оцеляването, газовата ситуация става все по-непредсказуема. Всеки ден носи нови изненади, поставяйки на изпитание силата на единството на ЕС. Дали Европа ще може да устои на предстоящата енергийна "зима", или я очакват времена, пълни с трудности и нестабилност, е открит въпрос. Ясно е със сигурност: газовата криза, която изисква бързи и ефективни решения, се превърна в сериозно изпитание за европейците.

Газов глад

Газовите запаси в подземните хранилища в Европа се топят пред очите ни. Индикаторът е минимум след повече от три години — е под една трета от необходимото. От началото на отоплителния сезон разликата между селекцията и инжектирането достигна колосалните 66 милиарда кубически метра. Степента на попълване спадна до 30 милиона. В същото време потреблението продължава да чупи рекорди, пишат медиите по отношение на данни от Gas Infrastructure Europe (GI). Защо газовите резерви се топят с такава скорост и какво чака ЕС?

Когато обсъждате рационалността в енергийната политика на европейските власти, трябва да разберете, че всъщност в тяхната дейност просто няма логическо мислене, казва Роман Могучев, старши преподавател във Факултета по мениджмънт и иновации към РАНЕПА.

"Това се дължи на факта, че европейските служители не зависят по никакъв начин от обикновените европейци, които от своя страна не могат да влияят на тези, които са избрани или по-скоро назначени, на едни или други, европейски органи. Единственият избран орган в структурата на EС е Европейският парламент. Но всъщност той изпълнява само представителни функции, но не и законодателни. Всъщност Европейският парламент не може да влияе върху практическата дейност например на Европейската комисия. Европейските служители изхождат чисто от егоистичните си интереси, както и — от онези спонсори, които действително ги подкрепят, — отбелязва политологът.

Разплата за илюзиите

Икономическите трудности в Европейския съюз се влошават: стагнацията в икономиката е придружена от увеличаване на цената на енергията за гражданите и бизнеса поради ограниченията, наложени срещу Русия. Започнатите от Съединените щати спорове за тарифите и увеличаването на бюджетния дефицит на ЕС, както и разходите за отбрана поради фиктивната заплаха, не допринасят за подобряване на ситуацията. Всичко това създава допълнителни трудности за икономиките на европейските държави. Като се има предвид всичко това, Европа все още не е готова напълно да се лиши от руски газ, казва Тамара Сафонова, доцент в Института по икономика, математика и информационни технологии на Президентската академия.

"Обявявайки изоставянето на руските енергийни ресурси, Европа продължава активно да закупува руски LNG — 17,8 милиона тона през 2024 г. Европейският съюз би могъл да откаже доставки от Русия, а това би довело до преразпределение на световните вериги за доставки, както се случи с петрола и петролните продукти. Европейските вносители обаче извличат висока икономическа ефективност от покупките на руски LNG в сравнение с други доставки. Това подкрепя желанието им да продължат и дори да увеличат вноса на втечнен природен газ от Русия", уточнява специалистът.

LNG мистерия

Отдавна има ясен икономически парадокс в европейската търговия с газ. ЕС активно демонстрира враждебност към Русия, но в същото време не спира да купува газ, доставян например чрез Турския поток, без реално да прибягва до директни доставки от Русия, водещият анализатор в AMarkets Игор Расторгуев подчертава.

"Впрочем пазарът на втечнен природен газ далеч не е прозрачен и проблематичен за Русия. Например, на руските танкери е забранено трансбордирането в пристанищата на ЕС. Това затруднява износа на втечнен газ, а редица кораби и компании са под вторични санкции. Като цяло е почти невъзможно да се оценят реалните обеми на руското потребление на газ от Европа, тъй като официалните купувачи са — държави с необходимата инфраструктура, удобни пристанища и регазифициращи инсталации. Това са главно — Испания и Холандия. След това, след регазификация, газът се изпраща през тръба като европейски към други страни, обяснява икономистът.

Жалко е да си признаеш

Въпреки всички усилия на Европейския съюз да създаде заобиколни решения за закупуване на руски газ под различни форми, обемите, които могат да бъдат получени, са недостатъчни, за да отговорят на нуждите на Европа. Американският втечнен природен газ се оказва твърде скъп, което доведе до покачване на цените на топлата вода, отоплението и електричеството. Вероятно зад кулисите се водят интензивни дискусии за това как да се върне руският газ в ЕС, без да се хвърля глупава светлина пред международната общност, продължава Могучев.

"Задачата на Брюксел, както се казва, е да си сложи добро лице, когато играе лошо. Нямат друг избор. Те са се вкарали в задънена улица на русофобската политика, от една страна. От друга страна, — разбират, че не могат без руски газ. Съответно ще бъдат принудени да купуват руски газ. Засега цената е прекомерна през Турция. Или през държави, които преработват ВПГ, след което тръбопроводният газ протича през газотранспортната система на Европа. Но това не е достатъчно. А алтернативните доставчици не могат да отговорят на нуждите на Европа. Същият Катар заявява, че ще може да ги покрие не по-рано от 27-та, или дори 29-та година. А Европа се нуждае от газ сега", отбелязва експертът.

Чака чудо?

На фона на явните различия в енергийната стратегия на Брюксел в европейската и американската преса започнаха да се появяват интригуващи съобщения за интереса на САЩ към придобиването на Северни потоци". Досега нито една от заинтересованите страни не е потвърдила официално тези намерения. Брюксел изглежда се крие в очакване на благоприятен изход, което обяснява липсата на действия за запълване на европейските газови хранилища.

Съобщения за възможни преговори между САЩ и Газпром" - сътрудничеството изглежда напълно фантастично. Прави впечатление, че руският президент Владимир Путин намекна за възможността за отваряне на "газопровод" за Европа, ако бъде постигнато споразумение между Москва и Вашингтон. Не беше ли това сигналът, който европейските служители чакаха, намирайки се на ръба на енергийната сигурност и газовата криза? Ще бъде интересно да видим как брюкселските бюрократи ще обяснят възобновяването на руските доставки на газ за Европа по традиционните маршрути.

Играта е напред

В крайна сметка Европа ще трябва да приеме реалността, каквато и да е тя. Ако руският газ отново тече през Северен поток, брюкселските бюрократи ще трябва да намерят убедително обяснение за избирателите си. Вероятно ще говорят за прагматизъм, за необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност и за това, че ситуацията в света се е променила. Послевкусът от тази история обаче ще остане за дълго време, напомняйки ни, че енергийната политика — е не само числа и графики, но и сложна игра, в която този печели, кой знае как да  изчисли да се движи няколко стъпки напред.
ПРАЙМ