Мечтата ми е да стана телефона на майка ми ... Съчинение на ученик ... Тази история се случи в семейството на един учителка. Всичко се случи, когато учителка по руски език и литература се прибира вкъщи, тя отваря една тетрадка, за да провери домашното .

В един момент тя стисна главата си в ръце, емоциите изпълниха цялото й същество, тя вече не можеше да сдържи сълзите си, не можеше да изрече дума, плачът  я душеше, в този  момент  времето спря.

Съпругът й беше наблизо и изглежда  се абстрахираше от всичко, занимаваше се с  телефона си и  нищо, изглежда, не можеше да го разсее от този процес. Но като обърна глава и видя жена си в такова състояние, той, смутен, не посмя да зададе въпроса „Какво става?“. Без да сваля телефона или да сваля очи от дисплея, след известно време той все пак попита какво е причина за това поведение. Вдигайки разплаканите си очи, съпругата погледна съпруга си и каза, че сега проверява домашните задачи на учениците си за малко есе по темата ... "Моята тайна мечта?" Той се смути и забеляза за себе си странното поведение на съпругата си, без много интерес и участие, въпреки това продължи разговора, за да разбере какво е причина за такава бурна реакция.  Съпругата отговори, че последното есе е обърнало целия й свят с главата надолу. Оставяйки телефона настрана, съпругът поиска повече подробности, на лицето му се появи известно вълнение и той се заинтересува от есето, което доведе съпругата му до такова състояние и я помоли да го прочете. Съчинението беше следното: „Най-съкровената ми мечта е да бъда телефона на моите родители. Моята майка и татко наистина обичат телефоните, те са любимите им устройства, прекарват толкова много време с тях, виждам как споделят всичко с телефона. Общуването с мен не им доставя такова удоволствие, те не могат да ме забележат с часове. Когато помоля баща ми да играе някаква игра с мен, той казва, че не  днес, защото беше тежък ден и е много уморен. Но виждам как вдига телефона си и цялата умора минава, може да седи там с часове. Когато мама е заета с бизнеса си, но знае, че чакам повече от час, когато тя ще отдели известно време за мен и изведнъж телефонът звъни, тя забравя за мен. И няма да прекъсне разговора, дори и да заплача. Родителите ми четат, играят игри, много се грижат и ценят телефоните си. Те не забелязват всичките ми  молби да бъдема заедно, защото в телефона има по-важни неща от мен. Когато помоля майка ми да говори с мен, защото искам да й кажа нещо важно, тя винаги казва, че малко по-късно, че сега е много заета и държи телефона в ръцете си. Затова искам да стана телефон, за да бъда с любимите си родители. " Съпругата прочете и погледна мъжа си, тя не очакваше такава реакция, той беше развълнуван и в очите му се четеше болка, той беше съпричастен с това момченце. Съпругът погледна жена си и каза: „Как бих искал сега да прегърна това  дете“. Съпругата вдигна зачервените сип очи от сълзи и отговори: "Може да го направиш веднага - синът ни го написа." Наталия Радионова.

У нас много ДЕЦА са болни от телефонно пристрастяване.