Автор: Обективно      

Пламен Павлов е енергиен експерт и председател на Българската газова асоциация

– „Булгаргаз” заведе дело срещу „Газпром” в Арбитражния съд в Париж за 400 млн. евро заради спрените доставки на газ, след като правителството взе решение да не плаща на Русия в рубли, както поиска „Газпром“, които пък искаха плащания в рубли, за да не бъдат замразени парите им заради санкциите. Какво очаквате да се случи от това дело? Може ли „Булгаргаз“, в случай, че спечели, да се компенсира с доставките на газ през „Турски поток“, които минават през България?

– Отговорът на въпроса Ви за съдбата на арбитражното дело, водено от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Газпром Експорт“ ООО в Арбитражния съд в Париж, е доколко този съд ще остане безпристрастен в условията на дълбок геополитически конфликт между ЕС и РФ.

Моето субективно мнение, отчитайки практиката на българската съдебна система и обстоятелството, че договорите на „Булгаргаз“ ЕАД с крайните клиенти в страната са огледално копие на договора на обществения доставчик с „Газпром Експорт“ ООО, при която „Булгаргаз“ ЕАД изменяше договорите си с българските клиенти без никаква процедура, при това тези договори би следвало да са под надзора на КЕВР, но КЕВР и в момента не приема такива правила и „Булгаргаз“ ЕАД налага едностранно своите условия на българските потребители.

В случая, прилагайки реципрочност в практиката на „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром Експорт“ ООО, българската държавна фирма би загубила делото, същевременно „Газпром Експорт“ ООО предприемат защитни мерки, съобразени с указа на президента Путин, за недопускане на нови блокирания на вземанията на руския доставчик. Вие знаете, че от блокираните над 300 млрд. евро около 280 млрд. евро са на „Газпром Експорт“ ООО и в случая руската страна не променя ценообразуването, а сменя дименсията при плащане, което се приема за изпълнено, след като извършеното плащане в евро се превалутира и постъпи в рубловата сметка на доставчика, върху която не може да се прилага блокировка на чуждестранни регулатори, прилагащи санкции на вражески държави.

Ако приемем, че в резултат на дълбоката геополитическа конфронтация Арбитражният съд в Париж присъди делото в полза на „Булгаргаз“ ЕАД, при отчитане, че дългосрочният договор между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром Експорт“ ООО изтече в края на 2022 г., единствено възможното удовлетворяване на българската държавна фирма може да се покрие, чрез вземанията на сестринското дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД. Подобна практика приложи „Нафтогаз“ Украйна през 2009 г., което предизвика преустановяването на газоподаването към европейските потребители. В този случай подобно действие ще препятства транзита на природен газ от „Газпром Експорт“ ООО за нашите съседи – Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия, което също веднъж се случи, през 2023 г., когато Асен Василев наложи повишаване на транзитните такси. След реакция на Унгария парламентът веднага отмени таксата под формата на санкция.

– Бившият директор на „Бургаргаз“ ви критикува в медиите, след като подадохте сигнали до институциите, че дружеството е загубило възможността да си върне 12,3 млн. лв. Как държавата загуби тези пари?

– Истина е, че аз сега разбирам за интервюто на Николай Павлов и съм интригуван кой и как мотивира журналиста, защото за пореден път чета публикувани непроверени материали, без да се потърси позицията на засегнатата страна. Спомням си подобен поръчков материал на Петър Чолаков през 2022 г., където чух такива неща за себе си, че ако имаше нещо вярно, бих се намразил, затова сега ще Ви отговарям само с документи.

Както казва в интервюто си бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД Николай Павлов, аз съм фиксиран в него, защото с цялото му публично присъствие в администрацията на отрасъла и сектор природен газ той изпълнява нареждания, обслужващи чужди интереси. За да не се получава дума срещу дума, ще говоря чрез документи, които впрочем сме обявявали, но значителна част от които се неглижират и укриват.

След като през юни 2014 г. съдът постави КТБ АД под особен надзор, пилотният проект, който изпълнявах, бе поставен пред риск при поставяне на банката в несъстоятелност инвестиционният кредит да бъде обявен за изискуем и това формираше риск проектът да не бъде изпълнен.

А проектът е със значение за националната сигурност, с обхват в 5 общини в Южен Централен регион на България, газификация на общините Карлово, Чепеларе и КК Пампорово, Пирдоп, Златица и Стрелча, проект, кофинансиран от КТБ АД и съфинансиран от ЕБВР, по проект KIDSF-GA-021 и Националния иновационен фонд, проект ИФ-00-113/2006, с внедрени два полезни модела (малки патента), проект с два златни медала от 2011 и 2017 г. и дипломи от Технически изложения.

След като отказах дузина предложения с кредитори на банката за цедиране на тяхното вземане с моето задължение, през септември по покана на председателя на Съвета на директорите на „Булгаргаз“ ЕАД проведох среща за взаимно подпомагане, а именно с част от блокираните в „КТБ“ АД 18 млн. лв. на „Булгаргаз“ ЕАД да погася инвестиционния кредит към банката, след което предоставих всички изискани от обществения доставчик документи, отчитайки, че фирмата „Си Ен Джи Марица“ ООД бе добре позната на „Булгаргаз“ ЕАД, защото бе неин добросъвестен клиент. След изготвяне на дюдилижанс бях поканен на официална среща с ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД за обсъждане на условията за цесия.

Отчитайки, че преговарях с държавно предприятие, което е на постоянен публичен контрол и че успешното развитието на проекта е свързано с обществения доставчик, всички единодушно приехме цесията (прихващането) да подпишем без редукция (не ми е известна друга цесия в „КТБ“ АД да е сключена без редукция), т.е. „Булгаргаз“ ЕАД нарежда 12 375 000 лева от тяхната сметка да постъпят в сметката на „Си Ен Джи Марица“ ООД, с която сума наредих погасяване на инвестиционния кредит, в  същия размер. Договорът за цесия бе изповядан пред нотариус на 04.11.2014 г. След което загубихме 2 дни за одобрение от Съвета на директорите на „БЕХ“ ЕАД и на 06.11.2014 г. в 10:00 часа внесох документите с разпореждането за погасяване на кредита.

Решение на БЕХ, с което държавният енергиен холдинг одобрява цесията със срок на връщане на парите от „Си Ен Джи Марица“ към „Булгаргаз“ от 6 месеца и обезпечение на цесията с активите на „Си Ен Джи Марица“ в полза на „Булгаргаз“.

Цесията бе осчетоводена, като сметката на „Булгаргаз“ ЕАД бе намалена с 12 385  902, които постъпиха в сметката на „Си Ен Джи Марица“ ООД. Цесията определяше 6-месечен срок, за който „Си Ен Джи Марица“ да погаси сумата по цесията от 12 385  902 лева на „Булгаргаз“ ЕАД .

Многократно съвместно с представител на „Булгаргаз“ ЕАД искахме от квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев документ, удостоверяващ погасяване на инвестиционния кредит на „Си Ен Джи Марица“ ООД.

Междувременно след изборите в края на 2014 г. бе сменено ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД, като новите изпълнителен директор Петьо Иванов и финансов директор Николай Павлов отказаха да ме подкрепят при исканията ми за удостоверение за погасяване, въпреки че бе основано на цесията със средствата на управляваното от тях държавно предприятие.

Без никакви обяснения удостоверението за погасяване ми бе отказвано от синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова, по чието разпореждане на 22.04.2015 г. осчетоводената по сметката на „Си Ен Джи Марица“ ООД сума от 12 385 902 лв. бе блокирана от Ани Михайлова Дандолова за срок до 31.12.2100 г.

Парите са блокирани за 85 г.

Потърсих няколко пъти ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД за съдействие, в качеството им на служители в държавно структуроопределящо предприятие, заинтересовано да си върне парите по цесията, но получих отказ и необяснимо твърдение, че развалят цесията, без да са предприели нужните законови действия и при условие, че към май 2015 г. бе обнародван списъкът на кредиторите на „КТБ“ АД (н), в който вземането на „Булгаргаз“ ЕАД бе намалено със сумата по цесията от 12 385  902 лв., т.е. вписаното вземане, подлежащо на възмездяване на обществения доставчик от масата по несъстоятелност бе остатъкът по сметката след изваждане на сумата по цесията.

Въпреки пропуснатите действия за разваляне на цесията по съдебен ред и окончателното приключване на списъка на кредиторите без сумата по цесията в КТБ АД (н) „Булгараз“ ЕАД заведе съдебен иск против „КТБ“ АД (н), който загуби на три инстанции, изплащайки съдебни такси и адвокатски разноски за сумата от 1 200 000 лв.

След назначаване на Петьо Иванов за изпълнителен директор на „БЕХ“ ЕАД Николай Павлов бе назначен за изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД, а когато през 2017 г. Николай Павлов бе назначен за служебен министър на енергетиката, загубата от пасивните действия заедно със загубата от съдебните разноски за създаване на алиби са провизирани като несъбираемо вземане и прехвърлени в „БЕХ“ ЕАД, което даде основание на Николай Павлов да обяви високо ефективно корпоративно управление на „Булгаргаз“ ЕАД, осигурило липса на загуби.

– Какъв проект за газификация искахте да реализирате и как загубихте дяловете си в „Си Ен Джи Марица“? Откраднаха ли проекта ви, кой и как?

– Пилотният проект на „Си Ен Джи Марица“ ООД е газификация на отдалечени от националната газопреносна мрежа територии в Южен централен регион на България чрез технологията „Виртуален газопровод“, адаптиран от генералния дистрибутор на аржентинската корпорация „Галилео Техноложи“, „Си Ен Джи Модул системс“ ООД за приложение в България и ЕС.

Внедряването на технологията е в пилотния проект на  „Си Ен Джи Марица“ ООД, който бе съфинансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с 2 500 000 лева и кофинансиран със заем от „КТБ“ АД от 12 385 902 лв.

Приносът на технологията в България е обединяване на множеството малки потребителски обекти в територии в газоразпределителни мрежи, което е условие за лицензиране в съответствие с чл. 39, ал. 1  от  Закона за енергетиката. За изпълнение на проекта „Си Ен Джи Марица“ ООД придоби 35-годишни лицензии – Лицензия № Л-266-08 за разпределение на природен газ на територията на община Карлово; Лицензия № Л-266-12 за снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на община Карлово; Лицензия № Л-369-08 за разпределение на природен газ на територията на община Чепеларе и КК Пампорово; Лицензия № Л-369-12 за снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на община Чепеларе и КК Пампорово; Лицензия № Л-415-08 за разпределение на природен газ на територията на общините Пирдоп, Златица и Стрелча;  Лицензия № Л-415-12 за снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на общините Пирдоп, Златица и Стрелча.

При фалита на „КТБ“ АД предвид незавършеността на проекта и голямата кредитна експлозия спорещите страни Цветан Василев и Делян Пеевски не проявиха интерес проектът да бъде запазен и фирмата кредитополучател бе извън интересите им до сключването на цесията с „Булгаргаз“ ЕАД и възможността за съхраняване на проекта, завършването на пилотния проект и  мултиплицирането му в страната и региона.

Когато организаторите на фалита на банката разбраха за възможността да се съхрани проекта, те приложиха класическо отнемане, т.н. рейдерство.

Рейдерството при нашия случай се изпълни от организирана група около защитения свидетел на прокуратурата Бисер Лазов чрез особено големия длъжник на банката, зеленчукопроизводителя от Петрич Велин Георгиев, с фирма „Газ Трейдинг 2002“, която получава поддръжка от защитения свидетел на прокуратурата чрез станалата известна касичка „Финансово Консултиране“ АД, а координатор е ползваният като адвокат Олена Шишкова, чиято връзка с прокуратурата е бившият й съпруг, апелативният прокурор Стойчо Ненков. Важно е да се подбере подходящата прокуратура, в нашия случай тя е Областна Прокуратура – Благоевград и схемата е желязна.

На 31.08.2018 г. бях заличен като собственик и управител, а след 6 месеца „Си Ен Джи Марица“, на 07.03.2019 г. е източена и доведена до процедура по несъстоятелност, проектът е минало. Последва овладяване на дъщерното дружество КГ, съсобственост с Община Карлово, като рейдерите успяха да убедят общинското ръководство да не упражни правото си на блокираща квота и през май 2019 г. за „Карлово Газ“ ООД последва идентичен сценарий, в момента са с блокирани сметки от съдия изпълнител.

– Какво беше обяснението на синдиците на КТБ – защо са блокирали 12,3 милиона лева на „Булгаргаз“ до 2100 г.?

– Отговор на този въпрос няма, той е въпрос за абсурд, защото: чиновниците, в лицето на Петьо Иванов и Николай Павлов, вероятно с подкрепата на тогавашния министър на финансите Владислав Горанов и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете Матей Матеев, се отказват да защитят държавния интерес, блокирайки държавните пари от 12 385 902 лева за 85 г. Банката вече я няма в правния мир, следователно 12-те милиона също, отговор трябва да дадат цитираните чиновници.

Но отговор може да получим и от тогавашния председател на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев, защото двамата „енергийни експерти“ са негови протежета, от неговия енергиен център Хасково, участващи в седмични оперативки в неизвестен столичен ресторант на ул. „Аспарух“.

– Какво е вашето обяснение – къде са тези милиони и защо държавата не си ги търси?

– Аз почти Ви отговорих, блокираната сума е абстрактна, няма я, няма я и в баланса на „Булгаргаз“ ЕАД, няма да я откриете и в балансите на БЕХ ЕАД защото и на двете места работиха едни и същи хора: Петьо Иванов и Николай Павлов, защото одитите на „Булгаргаз“ ЕАД извършва БЕХ ЕАД, а не Сметната палата, а при одитите на БЕХ ЕАД Сметната палата вижда влизащи милиарди загуби и покриващи ги милиарди приходи. Въпросът е кой проверява и как.

– Вие сте сезирали всички възможни институции в България, каква беше реакцията?

– Прокуратурата при Цацаров и Гешев бе заинтересована страна по всички сделки в КТБ АД, а прокуратурите по места са феодални владения на прокурори-бизнесмени, визирам Благоевградската окръжна прокуратура,  министерството на енергетиката и вътрешните работи са зависими от икономически мотивиращи групи, с надмощие хасковската група, затова реакцията е гробовно мълчание.

– От документите могат да се направят два извода, които задават следните въпроси: първо, 12,3 милиона лева излизат от сметката на „Булгаргаз“, блокират се за 85 г., а впоследствие се осчетоводяват от „Булгаргаз“ като загуба, въпросът е къде са тези пари в момента?

– Аз мога само да гадая. Някога работих в банковия сектор, занимавах се с осребряването активите на „БСК Минерал банк“ и повярвайте, стотинките се отчитаха пред отделението по несъстоятелност на СГС, не мога да повярвам, че тези хора – управителите на държавното предприятие, квесторите, синдиците, ФГВГ, министъра не са замесени.

Обръщам Ви внимание, заведеното триинстанционно дело от „Булгаргаз“ ЕАД срещу КТБ АД (н) е за да осигури алиби въпреки милионната цена.

Последните десетилетия се нароиха множество неграмотни и алчни „експерти“, които не може да крадат така, че да им кажете „браво, обрахте ни като по учебник“

– Второ, дългът на  „Си Ен Джи Марица“ към КТБ след блокирането за 85 г. на парите по договора за цесия с „Булгаргаз“ е продаден за около 910 000 лв. на фирма „ХЕМ“ АД, която става основен кредитор на „Си ЕН Джи Марица“ с активи за 16 млн. лв., плюс очаквани печалби заради 35-годишните й лицензи от 30 млн. лв. Това не е ли схема за овладяване на доста апетитен бизнес и кой е организаторът на всичко това?

– Крайният собственик на тази фирма е Борислав Лоринков, но той няма нито профила, нито опита да управлява и развива проекта, по скоро явява се като касичка, която след като осребри, ще се скрие.

Проблемът е, че проектът попадна в неуки и неопитни ръце и няма хоризонт за съхраняване и развитие.

краде се масово.