Автор:Обективно       Макрон каза за НАТО, че е в "мозъчна смърт", а Урсула фон дер Лайен предлага обща европейска отбрана, снимка: X/@vonderleyen

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за алтернатива на НАТО, като заяви, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Нейните коментари идват на фона на нарастващите искания на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана сред членовете на алианса, несигурността относно бъдещата подкрепа за Украйна и опасенията от потенциална промяна в ангажимента на Вашингтон към европейската сигурност.

„НАТО остава основата на нашата отбрана. Но е очевидно, че се нуждаем от общоевропейска отбрана“, каза Фон дер Лайен по време на пресконференция в Литва в неделя.

„Съвременната война изисква мащаб, технология и координация, които са твърде големи, за да може една нация да се справи сама“, добави тя, като поиска повече финансиране, „както публично, така и частно“.

Стратегията за бъдещето на европейската отбрана трябва да бъде представена на лидерите на ЕС до средата на март, заяви тя.

Преди конфликта в Украйна френският президент Еманюел Макрон и бившият германски канцлер Ангела Меркел бяха сред най-гласовитите защитници на създаването на армия на ЕС.

През 2019 г. Макрон каза за НАТО, че е в „мозъчна смърт“ и призова европейските лидери да следват политика на „стратегическа автономия“ от Вашингтон, който повлия на политиката за сигурност на континента чрез НАТО след края на Втората световна война.

Едно от предложенията беше да се създаде „истинска, европейска армия“, която да може самостоятелно да укрепва континенталната сигурност.

Въпреки че тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че подобен ход ще „отслаби връзката между Северна Америка и Европа“, Италия подкрепи идеята. Външният министър Антонио Таяни твърди, че блокът не може да има надеждна външна политика без съвместна армия.

Идеята обаче срещна силен отпор в други европейски столици. През 2024 г. тогавашният първи дипломат на ЕС Жозеп Борел предположи, че макар блокът да трябва да се стреми да увеличи военните способности на своите членове, това не означава, че трябва да създаде обща армия.

Няколко държави от ЕС, включително Дания и Полша, които са с най-големите разходи за отбрана на глава от населението в НАТО, също сигнализираха, че искат сигурността им да бъде гарантирана в рамките на съществуващата рамка на алианса.

Макрон наскоро обяви, че Франция ще удвои военния си бюджет и призова други страни от ЕС да последват примера, позовавайки се на възможността за намаляване на интереса на САЩ към европейската сигурност след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Още през 2022 г., след ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, ЕС значително увеличи разходите за отбрана, като държавите членки се съгласиха да преработят бойните групи в по-голяма формация от около 5000 души. Оттогава Германия, Франция и други страни от ЕС обещаха рекордно увеличение на бюджетите за отбрана.