СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА И ЧУДОВИЩАТА

Имало едно време една прекрасна страна, с усмихнати трудови хора и много деца.

 
Хората живееха спокойно, без да са бедни, без да са богати, с поглед към бъдещето.

И един малък проблем – нямаха свободата, която искаха – да говорят, да ходят в чужбина, да развиват частния бизнес. Един ден златната рибка дойде при тях и им каза, че ще им изпълни пожеланията, ще могат да ходят където си поискат, да правят бизнес, да говорят каквото си поискат….но си има цена. Всички се съгласиха да я платят. За свободата…мислеха.

И ето, чудесата започнаха да се случват: чудото хората да говорят каквото си искат, но златната рибка като цена взе това, че никой не ги чуваше, взе медиите, взе образованието и културата. Остана само голяма говорилня, в която никой не чува другия, а правителството не чува народа. Частният бизнес тръгна, но за тези, които имаха връзките и парите. Останалите съвсем по капиталистически затънаха в блатото на кредити и фалити.

Хората гледаха чудесата как цветущи и печеливши заводи за няколко години се превръщат в руини за скрап, а работниците отиват на трудовата борса, гледаха как цели села и градове се обезлюдяват, гледаха как България става страната на неограничените възможности, стига да нямаш чест, достойнство и морал. Виждаха как цървули се издигат от нищото на пиедестал, как хората в анцузи командват хората в костюми, а професорите ровят в боклука за храна, как се продават заводи за един лев, а чужденци идваха да ни направят колония и роби, които на безценица да се трудят за тях.

Чудесата не свършват, чудовищата също. Животът в страната се превърна в хорър филм без край. Желанията се изпълниха, цената се плати, а на територията се разпореждат чудовищата. И пак ни трябва чудо, и да внимаваме този път от кого го искаме и каква ще бъде цената.

Елена Гунчева, Фейсбук

Ние няма да напуснем никога страната си. Само тук / до 30 км / се намира подходящата Е за нас, подходящите симбионтни бактерии, да не говорим, че Бог ни е дал част от рая. Ти си имаш родина, пътувай натам. Нямам нищо против, отивай да клепаш алеманите. Те ще ти се зарадват.

Ако напишеш нещо нормално, ще си помисля, Юдо.

стоял тук само , за да види как ще загинем е негово. Гетчо го приписа с удоволствие на мене. Той има доста объркан мозък. Но Гт, нашият Юда ме приканваше да му дам линк, като че ли е малоумен.