България разбра, че ще загуби от Газпром   © РИА Новости Алексей Николски София реагира много остро на изявлението на Газпром, че е спечелила арбитражно дело срещу финландската Gasum за неплащане в рубли, пише Капитал. България, която също отказа да плаща в руска валута, заключава, че в случай на арбитраж ще бъде в подобна позиция.   Евгений Ахмадзай   "Не искаме да коментираме изявлението на "Газпром", отговори на въпроси на "Капитал" финландският национален доставчик на газ Gasum. По-рано руският концерн обяви, че е спечелил арбитражно дело срещу финландците за неплащане в рубли. Въпреки това, това не е всичко: „Разбира се, че ще изплатим дължимите суми по договора в евро. Арбитражният съд нареди на  Gasum и Газпром да продължат преговорите по двустранно споразумение за разрешаване на настоящата ситуация“, каза  Gasum от своя страна.   За България този спор е от голямо значение, тъй като арбитражното решение, постановено миналата седмица в Стокхолм, открива общоевропейски дебат дали решението на европейските компании да не плащат в рубли е правно обвързващо и дали ще трябва да плащат дузпа.   Според версията на "Газпром" финландците трябва да платят дълга от 300 милиона евро, а съдът определи промяната в начина на плащане като "непреодолима сила". От Gasum твърдят, че не са длъжни да плащат по новия механизъм в рубли. Проблемът е, че решението на арбитражния съд все още не е оповестено, което дава повод за спекулации.   Българският държавен доставчик на газ "Булгаргаз" също отказа да плаща по новата схема на Кремъл и по този начин спря да получава руски газ от "Газпром". И за двете страни това може да е основание за арбитраж. Стойността на недоставеното количество газ по договора вероятно ще бъде 1,8 милиарда евро, като въпросът е дали сумата ще трябва да бъде платена и газът ще бъде получен, макар и със закъснение, или ще се държат страните да носят отговорност за неспазване на условията.   Какво точно се случи През пролетта руският президент Владимир Путин издаде указ, според който всички плащания по договорите на Газпром с европейските контрагенти трябва да се конвертират в руски рубли чрез Газпромбанк. Няма да се приемат плащания, направени в евро или долари. Някои държави, включително България, отказаха да плащат по новия механизъм, докато други продължиха да извършват плащания чрез общо взето мистериозно преобразуване, разчитайки на обменния курс на руската клирингова компания Московска борса. Европейските компании, които продължиха да плащат, го направиха само няколко месеца, преди Газпром почти напълно да спре доставките за Европа. Сега руските доставки представляват само 7% от общия брой, въпреки че делът им е 45%.   Всички страни, които по една или друга причина не са приели новия механизъм на Кремъл за споразумение, могат да се обърнат към арбитража, който трябва да реши дали Газпром е длъжен да компенсира пропуснатите ползи. Обикновено договорите за газ имат клауза „вземи или плати“, което означава, че независимо дали купувачът иска или не иска да получи количествата по договора с доставчика или не, те трябва да бъдат платени. По този начин големите доставчици получават влияние върху по-малките контрагенти. Въпросът е наистина ли потребителите не са искали да получат газ или доставчикът е отказал да им го осигури. Това е нещо, което трябва да се реши в арбитраж. Конкретно в България поне до есента се твърдеше, че Булгаргаз прави съответни заявки и превежда сумите в евро, а Газпром връща парите.   Финландският Gasum влезе в заглавията, защото според официално изявление на Газпром арбитражен съд в Стокхолм нареди на държавния доставчик на газ на скандинавската страна да плати 300 милиона евро за неспазване на клаузата „вземи или плати“, плюс лихва за просрочие плащания. Преди това обаче се появи информация от финландска страна, че според арбитражното дело компанията не трябва да плаща на Кремъл в рубли. Парадоксът е, че всяка страна публикува част от решението в своя полза, без да има ясна представа какво е казано като цяло - арбитражните решения не се публикуват, така че можете да ги тълкувате както искате.   Правен парадокс По повод правния парадокс „Капитал“ се обърна към адвокат Деян Драгиев, който заяви следното: „Дългосрочният договор за доставка/продажба на газ е един от най-типичните примери за използване на правилото „вземи или плати“, в които купувачът е длъжен да заплати за доставената стока (газ) независимо дали го иска или не, има ли нужда от него или не и т.н., тъй като обикновено продавачът осигурява наличността на тези количества на подходяща (често намалена или фиксирана) цена .количество в съответствие с договора.Не трябва да се забравя, че това се компенсира от насрещното задължение на продавача/доставчика да предостави тези количества на купувача. Не е изненадващо, че арбитражният съд очевидно е потвърдил ключовите условия на договора, както са били договорени преди 24 февруари - че се прилага правилото "вземи или плати" и че валутата на плащане е същата като тази, договорена в началото, т.е. евро (най-вероятно). Така и двете страни могат да се позовават на арбитражното решение: руската компания - че дължи плащане, финландската - че трябва да плати в евро, а не в рубли.   Драгиев отбеляза още, че трябва да очакваме подобни арбитражни решения при евентуални спорове – тоест купувачите ще трябва да заплатят дължимото количество газ по договора в договорена валута (евро или долари), ще могат да изискват неговата доставка и " Газпром " ще трябва да ги изпълни. „Не трябва да се мисли, че санкциите или указът на Путин освобождават „Газпром“ от задължението да доставя газ срещу заплащане по договора (във валутата на договора) или купувачите от задължението да плащат (във валутата на договора) за вече договорени доставки“, каза той. добавен.   Изводите, които могат да се направят за България са, че има вероятност страната да се окаже в подобен съдебен процес, ако делото стигне до арбитраж. Според договора на "Булгаргаз" с "Газпром" компанията трябва да получи най-малко 2,4 млрд. куб. м (общо 3 млрд. куб. м по договора). Преди спирането на доставките през пролетта страната получи около 1 милиард кубически метра, което означава, че остават още 1,4 милиарда кубични метра (14,8 милиона MWh), които вероятно ще трябва да бъдат платени по клаузата "вземи или плати". в договора. През последните 6 месеца средната цена на руския газ е около 125 евро за MWh, което означава, че размерът на дълга е около 1,8 милиарда евро. Ако се стигне до плащане, това няма да е неустойка, тъй като страната ще получи и съответните количества природен газ и споразумението с Газпром ще се счита за изпълнено. Той изтича на 31 декември 2022 г. и няма да бъде подновен.   Едва ли всички решения ще бъдат взети в полза на руския доставчик, но тук ще играе роля и поведението на политическата класа в България. Само преди два месеца служебният министър на енергетиката Росен Христов и новият шеф на "Булгаргаз" Деница Златева се опитаха да подновят преговорите с руснаците под предлог, че България не може без руски газ. По-късно обаче Христов каза, че в Русия е взето политическо решение "Газпром" да не работи с български контрагент и сега става ясно, че в страната без руски газ всичко е наред и дори цените падат.   Честно казано, дори и според правния анализ на Булгаргаз, руските доставки са рискови най-вече поради непредсказуемостта - всички европейски компании, които продължиха да плащат на Газпром, го изпитаха в края на лятото, когато руснаците спряха крановете на повечето страни под предлог "враждебност" , а по-скоро за увеличаване на натиска върху Европа преди настъпването на зимата. ИНОСМИ