ПолЕта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца
опитва възнак
вкуса на студена космическа пепел.
... Сега си тъй близо до звездния фон.
Той идва – безличен и светъл.
Облича душата в скафандров неон.
Въздига я бавно към Лета...

невероятно!