Прочетен: 4787 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2022 07:50
Родих се момче.
На летните лагери,
четригодишен,
лелките, по бельо,
ни къпеха
и бяха привлекателни.
Във възрастта на застой
си учех уроците.
С момчурляците скитах,
опознавах света.
После, с очите широко отворени
откривах красотата
и разликите у момичета
и учителки.
Пък те били вече за обич,
но кой ти…
Пробваш да си правиш кефа сам
и после се срамуваш.
Простотии.
Първа любов-
като да се уча да ходя.
Ранявам се, чупя наоколо
и няма кой да ти каже „Недей”.
Състудентките, като съученичките,
тегли ги към „големите”.
Когото пренебрегнат
е завинаги.
За влизане в обществото,
потърсих сама и приета там.
Срамуваше от мен,
споменах „По- големи”.
По- младите са обида
за ценена жена.
Моето „висше”
бе бракът с лоша жена.
Научих, че по- добре е
в ъгъла на покрива…
но това и Соломон го е казал.
Платото на живота,
обична жена секън хенд,
труд, деца, ежедневие.
Уверени чувства,
път на жената.
Тъмен партньор,
в балета издигащ
лебеда бял,
който лети.
Жената!
Любовниците са
като допълнителна работа,
на която отиваш уморен
или сменяш,
но тепърва да свикваш,
не те търпят.
Сега трупам стаж,
в постоянство.
Трупам надеждност,
доверие.
Чам пенсия
от топлота.