На баща ми


В този свят да се впусна със устрем,
аз имам покана от татко.
Той закриля моите слабости
с криле на орел -
в полет големи и силни.
Той изстрадва болката ми
за влошеното ми без време здраве,
като гълъб загубил част от своята челяд.

Татко мой, в твоята младост,
винаги беден, винаги гонен
на сирака съдбата как ли си превъзмогнал?
С воля от упор как успял си
да останеш в живота с печал и тревоги?

Моят татко сълзите си крие,
но аз знам, че са в сърцето му
и до кръв му обагрят душата.
Когато се мъча, той страда,
а тревогата в погледа му
се изсипва в дъжд на тъгата.
Моето небе трудно понася
баща ми да тъжи за моето боледуване.
Тогава ме обзема скръбта на мрака.
Мъжките сълзи на баща,
моето небе види ли,
то за двама ни винаги плаче.
Тогава аз сама се лекувам
с мечтаене за синева светла и бяла.
Болката на моя татко,
да изтръгвам от корен
е моя мисия доживотна;
вечно да се надявам,
че с помощ от татко,
ще успея да изкореня
на болестта ми прокобата злобна.

Здравей, vedra79sineva. Поздравления! Посветила си стихотворение на баща си. Аз, онеже не мога да пиша стихове му написах биография. Жалко, че моят баща не доживя да чуе моите доклади пред конференциите, участието ми в историческа възстановка, победата в Хоталич, наградите през последните две години и измислянето на символа на рода( аватара на моя профил тук)

Здравей, barin! Моите съболезнования за баща ти! Бог да дава светлина на душата му! Благодаря за хубавия и изчерпателен коментар!