Постинг
19.03.2023 21:54 -
Музика на Вечността
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1197 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2023 09:57
Прочетен: 1197 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 20.03.2023 09:57
Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата й
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.
прекрасно е.
цитирайможе да дари такива усещания, Приятелю! Или тук се има предвид самата Любов, която, сама по себе си, е най-красивата и възвишена музика за душите ни! Дано не ни напуща нивга!
Поздравявам те!
цитирайПоздравявам те!
Това е стих, вдъхновен от неземна любов. Само това чувство може да превърне душата ни в храм и да ни прероди в по-добър индивид.
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
цитирайМоже би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
rosiela написа:
Младене, прекрасно е.
tikovpisane написа:
Само музика родена от Любовтаможе да дари такива усещания, Приятелю! Или тук се има предвид самата Любов, която, сама по себе си, е най-красивата и възвишена музика за душите ни! Дано не ни напуща нивга!
Поздравявам те!
Поздравявам те!
Това беше в един сън преди много, много години. Попаднах в Залата на Бъдещето и там чух тази божествена музика в сравнение с която и най-прекрасните творби на Моцарт звучат като подрънкване на консервни кутии, подгонени от вятъра, по асфалта. Никога няма да забравя тази музика. Беше в центъра на вселената. Описах я в този стих.
zemja написа:
С Tikovpisane.Това е стих, вдъхновен от неземна любов. Само това чувство може да превърне душата ни в храм и да ни прероди в по-добър индивид.
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
Беше дори повече от любов. Беше среща с музиката на Бога в центъра на вселената.