Част от интервюто на Башар Асад пред Paris Match.

Превод:

Чувствате ли се победител в тази война?

Башар Асад: Бих искал да поясня. Това не е моята война — да спечеля или да загубя. Западът се опита да създаде представата, че това е войната на президента, който иска да остане на поста си. Тази война е национална, войната на сирийците срещу тероризма. Ще спечелим, когато с тероризма бъде приключено. Но той все още съществува в северните райони. И най-досадното е, че тероризмът продължава да бъде подкрепян от Турция и западните страни: САЩ, Великобритания и Франция. Затова е рано да се говори за победа.

Наистина ли смятате, че Франция подкрепя терористите?

БА: Без съмнение. По-рано Франция доставяше оръжия. Не знам дали има значителни промени по този въпрос през последните месеци или година. Но нека разгледаме ситуацията като цяло. Когато френските въоръжени сили пристигат в Сирия без съгласието на законното й правителство, това е окупация. Няма голяма разлика между подкрепата за тероризма и изпращането на войски да окупират друга държава.

— Но французите пристигнаха да подкрепят кюрдите, които воюват срещу ИДИЛ, това беше тяхната мисия.

БА: Вие наистина ли считате, че можем да изпратим сирийски въоръжени сили да се борят с тероризма във Франция без съгласието на вашето правителство? Страните по света трябва да се ръководят от международни закони, а не от намеренията си. Самото желание да се бори с тероризма не е достатъчно, по този въпрос има международни норми. Разбира се, вярвам, че в този конкретен случай се преследват добри намерения, но ние не вярваме особено в тях. Сирийското правителство също се бори срещу ИДИЛ. Защо никой не ни подкрепи? Защо френското правителство уж се бори с джихадистите, а подкрепя Джабхат ал Нусра? Та всички те са терористи!

Имате предвид периода на президентството на Оланд и доставката на оръжие на сирийските бунтовници? Това правителство искаше да Ви отстрани от власт. Тогава френският външен министър Лоран Фабиус каза, че «нямате право на живот». Каква е ситуацията с Макрон? Забелязали ли сте промяна в позицията на Франция?

БА: — Формално, да. Но докато окупацията продължава, това е една от формите на тероризма. Признайте тази истина. Необходимо е да се промени съдържанието, а не само формата. Не се интересуваме от изявления, а от конкретни промени. Просто е необходимо да се върнете към международните закони. Не искаме от френското ръководство нищо. Дори не го молим за никаква подкрепа — политическа, икономическа или в сигурността. Това не ни е нужно. И сами можем да се справим с  работата си. Но ние искаме да се върнете към международното право, което в момента не се спазва, защото в света цари хаос. Дали Франция подкрепя президента или не, това не ме интересува. Дали го смята за добър или лош, и това не ме интересува много. Това е само вътрешен въпрос за Сирия. Но нека Франция да спре да подкрепя всичко, което допринася за засилването на кръвопролитието, убийствата и страданията в Сирия.

За нас терористът е терорист, независимо дали е французин или сириец, резултатът е един и същ за всички. Всеки терорист, намиращ се на територия, контролирана от сирийското правителство, попада под сирийското законодателство. Сирийският закон за тероризма е абсолютно ясен. Терористите се явяват пред специален съд, който разглежда случаите, свързани с тероризма.

Ердоган се опитва да шантажира Европа. Този, който уважава себе си, не говори така. Има институции и закони. Въпросът за експулсирането на терорист или на друго лице, осъдено в друга държава, се решава въз основа на двустранните междудържавни споразумения. А да освободиш човек от затвора, знаейки, че е терорист, и да го върнеш в родината му, за да убива цивилни, това е неморално.

Това е много тежка война. Сирия не е голяма държава, но ние се противопастяме на най-богатите страни в света. Несъмнено подкрепата на приятелите ни намали загубите и ни помогна да възвърнем територията си. Въпросът е в това, ще се разцепи ли Сирия или ще се срине без тази подкрепа… Понякога е трудно да се предвиди изходът от мач на тенис, в който участват само двама играчи, а тук говорим за десетки играчи и стотици хиляди терористи?…

Петя Паликрушева