Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

Използвана литература и пояснения:

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitдts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите: