Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2021 09:54 - Дори Цанков и Филов са коленичели пред паметници на руски воини на 3-ти Март
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2751 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 26.02.2021 22:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите."
Цар Борис Трети
Наближава 3 март, любимото време на днешните ни пишман русофоби за хули по Русия. Пак ще слушаме изцепките, че Русия не ни била освободила, а ни била поробила; деня го чествали само комунистите; паметникът на Цар Освободител бил позор; националният ни празник трябвало да се измести на друга дата и пр. На тези нещастни хора поднасяме днес факти за това как се е празнувал 3 март в годините след Освобождението и до 1944 г. Царят, свитата, правителствата, военните началници, клирът, народът като един са коленичели пред паметника на Александър Втори и са славели с благодарност руските братя - и в най-русофобските години на отечеството ни, и дори след присъединяването на България към Хитлеровия пакт.
Да, факт е - Фердинанд и Борис Трети, Цанков и Филов също коленичат пред руските воини и се прекланят публично пред подвига им. Заедно с българския русофилски народ. Друг е въпросът какви ги вършат в политиката си, защото факт е също, че във всеки европейски и световен конфликт те не са били с Русия и Съветския съюз. Затова сме заставали трагично на страната на губещите. Но на 3 март (19 февруари по стар стил) всички те са били там - на тържествата и на молебените в чест на освободителите и на опълченците. А да сте видели днес някой от височайшите ни русофоби да коленичи пред паметника в центъра на София?
Сега, няколко дни преди поредния Трети март, на който дори величавият водопад Ниагара ще бъде осветен в българския трибагреник, да надникнем в свидетелствата на печата отпреди 130 години и до 1944 г., събрани в едно прекрасно фототипно издание. И ще видим, че неслучайно този ден, в който е подписан Санстефанският мирен договор, е наш национален празник, празник на Освобождението на България. Документите по-долу разбиват на пух и прах въжделенията на днешните отродители.

"3 Март Празникът на Освобождението на страниците на българските вестници 1885-1944", Българска академия на науките, изд. "Захарий Стоянов", 2019 г.
Из предговора на акад. Иван Юхновски:
... Поколението българи, преживели самото велико Освобождение и заживели в близките след него години във вече свободна България, в която са още живи немалко български опълченци и ветерани, когато болката по жертвите дадени за извоюваната свобода е особено силна, имат най-голямото морално и историческо право да оценят и отсъдят какво означава Освобождението и да определят деня на неговото общонародно празнуване. Това е датата на подписването на предварителния Санстефански мирен договор. Това е датата, от която започва реално най-величествената трансформация в живота на българския народ през новата ни история - от петвековно иго към свобода и независимост. Читателите на тази книга ще могат най-нагледно да се убедят и в това, че празникът на Освобождението през този почти 70-годишен исторически период безспорно обединява българския народ и правителствата на България, дори и в повратната 1944 година.
За съжаление днес, до нас, има малка групичка от хора, които особено в навечерието на Празника, упорито се опитват да омаловажават и дискредитират 3-ти март като ден на Освобождението и национален празник. От дистанцията на времето те прокламират една изопачена история на нашето Освобождение, като променят ролята и приноса на отдавна известни с делата си исторически фигури и държави. На тях бихме препоръчали да проучат внимателно настоящата документална книга..., за да разберат, че се борят напразно с една непоклатима вече 140-годишна, народна и държавна традиция...

Вестник "Дневник", 4 март 1942 г.
Вчерашният молебен по случай Освобождението на България
По случай празника Освобождението на България вчера на 11 ч. и 30 м. в храм-паметника Св. Александър Невски се отслужиха панихида и благодарствен молебен. Църковната служба бе отслужена от наместник-председателя на Св. Синод видинския митрополит Неофит...
На тържеството присъствуваха министър-председателят г. проф. Б. Филов, г.г. м-рите, членове от военната и гражданска свита на негово Величество царя, подпредседателите на Нар. събрание г.г. Захариев и Пешев, началник-щаба на войската ген. Лукаш, началника на столичния гарнизон ген. Михов, кмета на столицата, нар. представители, генералитетът, висши чиновници при м-вата, бивши м-ри, свободните от наряд офицери, членове на родолюбивите организации и граждани.
След молебена м-рът на войната г. ген. Теодосий Даскалов поздрави представителните части от войските на столичния гарнизон.

В. "Мир", 4 март 1944 г.
Вчерашните молебени за Освобождението на България
По случай празника на Освобождението на България в цялата страна бяха отслужени благодарствени молебени. В София молебена бе отслужен в 9.30 ч. ... Митрополит Стефан произнесе за значението на празника кратко слово. Присъствуваха регентът г. проф.д-р Филов, м-р предс. Г. Добри Божилов, предс. на Нар. събрание г. Хр. Калфов, членовете на мин. съвет, от свитата на Негово Величество - пълн. М-р г. д-р Ханджиев и г. майор Малчев.
Архивна колекция на Централната библиотека на БАН:


В. "Мир", понеделник, 27 август 1934 г.
Царската реч на Шипка
26.08.1934 г.
Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи
Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.
Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква в "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ...
Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.

Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура! 

Христо Георгиев, в. Дума



Гласувай:
8



1. kvg55 - iw69,
25.02.2021 14:45
Някои в омразата си към Путин, който не се подлага на Запада, ненавиждат всичко руско, включително загиналите за свободата ни войни.
цитирай
2. iw69 - A
25.02.2021 19:11
ако Русия не бе тръгнала на война срещу Османската империя 1877/78 г. и бяхме останали поробени до Първата световна, тогава щяха турците да ни избиват както тогава са го правели с арменците - 1,5 милиона изклани.
цитирай
3. iw69 - Дори
03.03.2021 07:46
фашистките ни управници са се покланяли на 3-ти Март пред русите войни, а днешния ни премиер за 11 год. лепнене във властта нито един път не отишъл на националния ни празник на Шипка да се поклони пред паметта на загиналите за свободата ни - това е срамно и позорно!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4822819
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16458
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031