Поглед.инфо/ „Идете и окупирайте Украйна!“ - така се обърна президентът на САЩ Джо Байдън към Владимир Путин на пресконференцията си. Разбира се, фразата е извадена от контекста, тъй като се отнася до „високата цена, която Русия ще плати за нахлуването“. Но като цяло всичко изглежда точно така, сякаш Западът (поне САЩ и Великобритания) просто моли Русия възможно най-скоро, за предпочитане преди края на зимата, да атакува Украйна и да я окупира, или поне част от нея.

Хаотичните забележки на Байдън за различни цени за различните мащаби на „нашествие“ вече започват да приличат на пазарене. Украинските власти възмутено коментират думите му: „Това дава зелена светлина на Путин да влезе в Украйна по своя преценка”. Не само украинците – дори журналистите от Си-Ен-Ен, усърдно обслужващи демократите, не можаха да сдържат изненадата си.

Като цяло, ако прочетете коментарите на официалните подчинени на Байдън и статиите на западната преса от последните няколко седмици, се създава впечатлението, че войната е в разгара си на „украинския фронт“, Русия е „нахлула“ и защитниците на Украйна използват последните си сили, за да задържат ордите от нашественици, отчаяно призовавайки Запада за помощ. И какво друго може да си помисли един обикновен британец, който вижда първите страници на своите вестници по будките или в метрото, на които с огромни букви пише: „Британски войски са изпратени в Украйна“? Разбира се, той силно ще повярва, че някаква далечна държава, наречена Украйна, е в разгара на мащабна война срещу Русия, тъй като веднага се обяснява, че британците ще се бият срещу „танковете и военните самолети на Путин“.

Няма значение колко пъти Русия обяснява през устата на своите висши държавници и дипломати, че нямаме планове за нахлуване в Украйна – нито дълбоко, нито плитко. Разбираме, че никой не поставя тези изявления на първа страница. В най-добрия случай те се цитират някъде по средата на статията или телевизионния репортаж, а често дори не се споменават. Така западната общественост е сигурна, че "руското нашествие" е в разгара си. Както казва героят от класическия холивудски филм „Да разлаем кучетата“, когато описва подобна измислена война: „Видях го по телевизията“.

Например британският “Таймс” изпрати на "украинския фронт" един от най-известните си военни кореспонденти Антъни Лойд, който се появява изключително там, където се водят битки. И от няколко дни той редовно излъчва репортажите си от окопите на „руско-украинската война“ в Донбас, въпреки че все още е базиран в Афганистан. Освен това всичко това се представя именно като война между Украйна и Русия. Така негови събеседници от Въоръжените сили на Украйна заявяват: „Предателството от собствения ни народ е дори по-лошо от неприязънта ни към руския окупатор“. Британският читател не трябва да се съмнява, че украинските войници се бият с руснаците. Това означава, че отдавна обявеното „нахлуване“ вече е в разгара си.

Ако опишем колко страници от западната преса са посветени на карти и планове за „руското нашествие в Украйна“, то вече можем да издадем отделен том. По всичко личи, че западните „стратези“ дори не са оставили работа за нашия Генерален щаб, планирайки подробно войната вместо него. Освен това никой не си задава въпроси дали ще се се осъществи това нахлуване, защо Русия има нужда от него, има ли други варианти. Единствените разлики са кога ще започне офанзивата (руските танкове чакат само почвата в Украйна да замръзне), дали руснаците ще се ограничат до „незначително нашествие“ или ще превземат Киев, колко време ще ги задържат украинските войски. Холандските военни анализатори смятат, че 30-40 минути.

Малко хора изглежда се съмняват в неспособността на украинските въоръжени сили да устоят на „руските нашественици“. Например военният анализатор от “Форбс” Дейвид Акс твърди, че основният проблем за руската армия в Украйна няма да бъде самото нахлуване , а логистичните проблеми, свързани с трудностите в снабдяването при придвижването навътре. И обърнете внимание на заглавията на този анализатор в сайта на “Форбс” само за последната седмица: „Подводниците на Черноморския флот на Русия могат да играят решаваща роля в нашествието в Украйна“, „Русия репетира десант в Украйна, но това е най-малкият проблем на Киев“, „Руската армия няма достатъчно камиони, за да победи бързо Украйна“. И всичко в същия дух!

Западната публика е толкова затънала в темата за „руско-украинската война“, че вестниците вече я използват като илюстрация на вътрешните си събития. Например, холандският вестник “Ной Ротердамше Курант” публикува карикатура, сравняваща разгорещени дебати в холандския парламент с танкови и въздушни удари по Украйна, сякаш наистина се случват. Очевидно и авторът на рисунката, и читателят на вестника нямат въпроси: те знаят, че войната е в разгара си, „Видях го по телевизията“.

А британската преса (абсолютният лидер в разпалването на „украинските“ страсти) използва темата за „нашествието в Украйна“ дори за да убеди депутатите да не отстраняват опозорения премиер Борис Джонсън. Например основният аргумент на “Дейли Мейл” е , че не може да се иска оставката на премиера, когато „Путин се готви да започне война“. Те скоро ще отменят изборите в страната си заради факта, че "на прага е коварен враг".

Но, разбира се, най-много от тази истерия страда Украйна, изживяла напълно незавидната роля на Албания, срещу която САЩ отприщва митична война в гореспоменатия холивудски филм. Коментарите и действията на украинските власти показват пълното им объркване. Те знаят много добре, че Русия не се готви за нахлуване, освен ако самата Украйна не извърши мащабна провокация срещу руски граждани или територии.

Достатъчно е да припомним, че първите публикации на американските медии за безпрецедентната „концентрация на руска военна техника близо до украинските граници“ бяха не само гневно отхвърлени от самите украински официални лица, но и наречени „умишлена дезинформация“, уж разпространявана от Русия. След това, когато фалшификатите за „руската заплаха“ започнаха да се разпространяват на най-високо ниво в САЩ и Европа, Украйна беше принудена да ги потвърди, но се усещаше, че го прави под диктовка.

Очевидно сега мащабът на истерията около въображаемото нахлуване сериозно разтревожи Украйна. Те изведнъж започнаха да разбират, че наистина тласкат не към виртуална, а към истинска война и това вече удря силно икономиката. Затова отначало лидерите на управляващата партия „Слуга на народа“ започнаха да говорят за кампания от фалшиви новини , за да „ескалират ситуацията“. Освен това те скромно премълчават, че тези партенки се разпространяват от американските медии и се опровергават от руските.

А върхът на проявата на безпокойство беше вчерашното видео съобщение на Владимир Зеленски, записано веднага след срещата с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Президентът на Украйна открито призова съгражданите си да спрат паниката, като каза: „Сега всички новини и информационно пространство са пълни с подобни съобщения за войната с Русия. Че нашествието може да започне още утре. Тези рискове са от повече от един ден и сега не са станали по-големи, сега има повече шум около тях."

По някаква причина ръководителят на украинската държава също не обясни източника на това вълнение. В противен случай би трябвало директно да се обвинява цялото ръководство на САЩ и медиите, които от няколко седмици казват на украинците как да събират консерви и защо трябва спешно да теглят пари от банкомати. Вярно е, че самият Зеленски дори не забеляза как налива масло в този огън на паниката. Призовавайки гражданите си да не теглят пари в брой и „да не тичат за елда и кибрит“, той не намери по-мъдър аргумент, заявявайки, че тези действия няма да спрат войната. Сякаш хората теглят пари в брой и купуват елда, за да предотвратят войната, а не да оцелеят, ако тя започне.

Няма съмнение, че Западът умишлено нагнетява паника около „руското нашествие“. Очевидно след съкрушителния провал в Кабул Вашингтон наистина има нужда от победа над по-силен противник. И тъй като той може да победи Русия само в алтернативна реалност, този виртуален свят се създава в момента. Тази технология е описана в книгата на Лари Бейнхарт „Американски герой“ (всъщност идеята, която е в основата на филма „Да разлаем кучетата“): „Не е необходимо да се печели войната на бойното поле, основното е да я спечелите в медиите. Можете да бъдете победени в битка, но вземете надмощие на телевизионния екран и победата ще бъде наша. Войната се превърна в медиен проект."

Изглежда, че медийният проект за руско нашествие в Украйна наближава кулминационна фаза, тъй като Байдън вече предлага на Москва да се пазари за мащаба на „инвазията“, а Зеленски отчаяно се опитва да потуши паниката в страната си. Ако само в определен момент главните актьори не пропуснат границата между реалността и виртуалните заплахи, последствията от грешка могат да бъдат сериозни.

Превод: В. Сергеев