Дошло е времето да се ограмотяваме. На Земята, маймуните винаги са се имали за много начетени и много знаещи, особено ако са били нискоджендърни въшливи и миризливи селски маймуни през по голямата част от еволюцията - 100-200 хиляди години. Тук се забелязват типични продукти на т.н. факултети БФ (българска филология), в които комунягите образоваха простите селянчета за журналистчета или учителчета, пионерски и други идеологически и низко поставени фактори в пропагандата борба с империализма. "Фактори", създали толкова просто и тъпо население, че днес едни от това население са русофили, а други са демократи, всъщност сами не знаете на кой бог да се молите за рубли или долари. Най-опростено: - Никога не е съществувала никаква народност или род по земите на север от Дунав, а защо и никъде по Земята, а през тъмното средновековие повечето маймуни са били обикновени мучащи същества, знаещи по 100-200 думи на всички езици, до които могат да се докопат на селските пазари за да продават въшливи кучета, дребни магарета или агнешки деривати. Нашата гордост, че сме дали на някого азбука или език не е съвсем правилна, защото елитът на тези, „наши” земи е бил същият като елита на Запад и всякъде другаде, вашата-наша роля е била да мучите, да се покланяте и да пълзим пред хората с оръжие - княжески, архонтски, хански, царски и т.н. въоръжени разбойници, наричани "варяги" в Северните краища на полуазиатска Европа или боляри, паши и партийни секретари. Пример за липсата на държавност при вас и при маймуните от Московието или Кивеско е бързата склонност да се превръщат в роби на византийци, турци, татари, левонци или комунисти и всякакви „партизани” или активни „борци”. Как е възкръснал хазарският ни, обрязан протокомуняга е друга тема, а защо нашите продажни управители - разбойници са го избрали за идол е също друга тема. Как ще се поздравявате е ваш избор, щото сте потомци на мучащи въшкари и тук и в Киев, и в Масква. Да живее ДС, КГБ, БКП … - пазителите на местното православие с "отци" доносници.
Действия на ръководителите при емоционал...
Да бъдеш готов да служиш
Жанини, италианец требе да е, е восхитен. И има защо. Авторът Гардинер, германец требе да е, плюе българите както им се полага.
Но се пак да напомним.
Даже под турско, българският селянин е СОБСТВЕНИК. Английският например е АРЕНДАТОР на некой лорд, който може да го изгони по пътищата и да го умори от глад. Което се е случвало, когато там "овцете изядоха хората" (виж чичко Гугъл, високо-образовани градинарю.) А в цяла Европа феодалът има правото на първата брачна нощ с младоженката на селянина си.
О вий, Жанинита и Гардинери!!!
Нашите селяни НИКОГА не са били без СВОЯ земя. Факт. Устискали са на натиска на свои и ЧУЖДИ господари, за разлика от европейските и руските.
Моята майка отдавна не е между живите и не се бои от мерзавци.
Познавам достойни граждани и селяни, но гражданите ПРЕЗИРАЩИ селяните са без изключение говна. Факт без изключения.
ПП: Роден съм в София и се гордея с прадядо си "селяндура", отгледал син дипломиран в Белгия като инженер и друг като лекар в София. Такива "селяндури" е раждала България. Познавам всякакви хора от жълтите павета, но говна презиращи селяните не се случиха между тях. Презираше селяните една циганка-проститутка, осиновена като бебе от българи (срещнах я случайно в хладилния завод Антон Иванов, където беше въдворена на работа от милицията)...
Баба ми например е купувала земя след 9-ти. Земеделска страст от памтивека. Но влезе в ТКЗС-то и доживя РАЗЦВЕТА на селото - житото даваше по 300 кг. от декар, вместо 100 при частника. Вече болна, баба гледаше как жените се връщат с песен от полето и казвше "Боже, що не е станало по-рано, да си поживея и аз". Помня и тормоза над 4-5 по-богати семейства в селото. На дуварите им младежите бяха написали "тук живее народен враг кулак". Помня как една "кулачка" се разплака като се зададе и видя надписа... Но хората бързо се ЗАМОГНАХА, прокараха им електричество, започнаха да строят нови къщи, в читалището младежите пееха новите песни, но и попът си пееше в черквата и на големите празници жените носеха там божур, люляк, зюмбюл и селото ухаеше. От първия до последния ден на ваканцията с брат ми бяхме при баба, ловяхме риба и се къпехме в реката, най-щастливите ми дни...
Круме, Черносветни, вместо да си посипите главата с пепел още отваряте уста да плещите глупости без срам! Българинът имаше земя по турско и трябваше да дойдат партийците, да му я вземат, да го натирят по панелките и да изтрепят хиляди горяни, които се съпротивяваха! И да го затворят с телени мрежи в комуняшкия лагер да строи социализЪма, когато по турско той пътуваше където си иска- от Египет до Лайпциг! Не ми се спори с примитиви!!!
Баба ми например е купувала земя след 9-ти. Земеделска страст от памтивека. Но влезе в ТКЗС-то и доживя РАЗЦВЕТА на селото - житото даваше по 300 кг. от декар, вместо 100 при частника. Вече болна, баба гледаше как жените се връщат с песен от полето и казвше "Боже, що не е станало по-рано, да си поживея и аз". Помня и тормоза над 4-5 по-богати семейства в селото. На дуварите им младежите бяха написали "тук живее народен враг кулак". Помня как една "кулачка" се разплака като се зададе и видя надписа... Но хората бързо се ЗАМОГНАХА, прокараха им електричество, започнаха да строят нови къщи, в читалището младежите пееха новите песни, но и попът си пееше в черквата и на големите празници жените носеха там божур, люляк, зюмбюл и селото ухаеше. От първия до последния ден на ваканцията с брат ми бяхме при баба, ловяхме риба и се къпехме в реката, най-щастливите ми дни...
За мен това са детски представи за живота ви, но пък са истински за вас. Сигурно е било така, както го пишете, какво да ти каже баба ти, че ти да не отидеш да го споделиш и да докараш бели на главата и, примерно, може и в действителност да е мислила така, ко е имала в наследство 20-тина декара земя, знае ли човек, колко пари трябват за да се образова някой в Белгия, както говориш, но според мен е повече от 20 декара и повече от 200. Другият елемент е, че всеки обича да е част от племето на доволните селяни, както и ти като дете, виж, селяните за годините до 70 - та получаваха малко и обичаха да крадат, тези голтаци, които останаха по селата, пиеха, ядяха, работиха и крадяха както и където можеше, червените си затваряха очите да не бъде в особено големи размери и да е спокойно, малко народ остана по селата, само голтаците от най-долен вид, хората на възраст и без бъдеще в индустрията, по тази причина трябваше да се развъждат мангали и ги развъдихте, уж да ви работят..., такива работи, Круме, след 1989 година го извъртяхте по хитро, не ти
По закон в Бг до 9-ти, едно семейство може да има до 200 дка, а в Добруджа - 300. В селото на баба само един човек имаше 200 дка. При реституцията в две села които зная лично - Бутово и Волуяк, земята се върна по документите от преди 9-ти и не съм чул никой да се оплаква. И на двете места обаче, получихме около 8-10% по-малко земя заради новите пътища, язовири стопански постройки и др.
Проклети да са онези, които са възпитали от тебе убиец. Пази Боже.
ПП: Баба и дядо по майчина линия имаха 50-ина декара, типични средняци. Но в лоша година са свършвали парите за сол и газ. А имсше и хора с 10-20 дка, как са се оправяли, те си знаят. По бащина линия дядо ми е наследил 10 дка, затова отива в железниците и се издига до "пикьор", ръководител на бригада за поддръжка и ремонт на жп- линията, който е трябвало винаги да носи в чантата си 7 определени технически и административни наредби.
По закон в Бг до 9-ти, едно семейство може да има до 200 дка, а в Добруджа - 300. В селото на баба само един човек имаше 200 дка. При реституцията в две села които зная лично - Бутово и Волуяк, земята се върна по документите от преди 9-ти и не съм чул никой да се оплаква. И на двете места обаче, получихме около 8-10% по-малко земя заради новите пътища, язовири стопански постройки и др.
Проклети да са онези, които са възпитали от тебе убиец. Пази Боже.
ПП: Баба и дядо по майчина линия имаха 50-ина декара, типични средняци. Но в лоша година са свършвали парите за сол и газ. А имсше и хора с 10-20 дка, как са се оправяли, те си знаят. По бащина линия дядо ми е наследил 10 дка, затова отива в железниците и се издига до "пикьор", ръководител на бригада за поддръжка и ремонт на жп- линията, който е трябвало винаги да носи в чантата си 7 определени технически и административни наредби.
Отново ще ти кажа - вие, червените гледате в чуждите паници на богатите хора. Приеми на вяра, каквото ти пиша, говориш със силно национализиран българин, който е имал в рода си министри, фабрики, политически дейци, офицери и т.н. Накратко - България е създадена от нас и няма как да обичам червените ти колеги, нито днешните, нито онези маймуни назначени за управляващ елит след 9 септември. Всъщност, всеки мери с аршина си, Круме и с теб, поради разлики в мозъчната дейност няма поле да се разберем, можем да се правим, че не съществуваме, можем да се избием и до там. Отново ще ти кажа, вие сте мнозинство, радвай се, че тук не се е пръкнал някога Франко, щеше да си пръв франкист като "средняк", плод си на обществената си изменчивост и на разни затворнически синдроми, обичаш мъчителите си, щото иначе трябва да се самоубиеш с действия или бездействия, от там ти е и комунизма в главата, не си лошо момче, държиш на своето, но то е защото ти е свое, като и аз държа на своето, истината е твоя, тя е ...
Егати равнището.
Нашата "преписка" започна с това, че ПЛЮЕШ тоя народ, както правят ВСИЧКИ психо-десни русофоби.
Жив и здрав да си, но НИКОГА на власт, г-н мечтаещ за убийства.
Егати равнището.
Ти, Круме, дааа точно ти няма никакъв начин да си Крум. Това ти е сценичния псевдоним, гледам прописал си "поезия", браво и за това. Сега ще ти обясня, защо не си Крум, а примерно си Румен. Някога, около нашата окупация от червените фашисти - селяндури, такива като теб ги кръщаваха я Крум, я Кирил или дори Симеон и Калоян, защото онези хора бяха българи. Някъде, около 1946 година, когато тези като теб - "средняците", а всъщност белите нагаждачи разбраха, че ще има дърво за тях и съселяните им, започнаха да кръщават децата си Сергей, Владимир, Румен, Валентин и т.н. Някъде 1948 година, комунягите и техните бойни садисти от тогавашната ДС решиха, че е време да избият т.н. "царски" офицери и измислиха военната организация Крум, точно около времето когато такъв червен червей като теб се е раждал и първо, "средняшко" мляко засмукал. Ето защо, Круме няма начин да си Крум, ти си Румен, даааа. И за последно, щото съм в моя си блог и не ходя като теб да сера в чужди блогове - мога да плюя такива като теб, колкото си искам, но не те плюя, а ти говоря и от къде на къде вие червените изроди можахте да убиете поне 3 мои преки роднини, а аз да не мога, бе червен сопол със сопол.
А Крум съм ИЗБРАЛ за име в блог.бг, ЗНАЧИ ГО ЦЕНЯ, плюс БЯЛА СВЕТЛИНА. Кръстен съм в черква преди 9-ти.
А ти се gardener, патриоте.
А на мене защитата на българското име е главна тема вблог.бг. Виж първия ми пост от 2015г.
2. Градинар е селски труженик, който отглежда нещо с ръцете си.
3. Прочетох прощъпулника ти тук, Круме, обикновени местни заблуди, които са ти наложени от хитри и мазни "работници" в областта на идеологическото възпитание - комуняги, Круме.
4. Видях ти плувките от 1957 година, верно може някоя млада пионерка да ги сметне за пишката ти. По ми са интересни другите муцунки от снимката, какво стана с тези младежи, някой може и да не са живи към момента - интересно е отново да напишеш за съдбата на тези момчета от снимката, минали са ... много години от тогава, вие сте над 70 годишни, как се нареди живота ви, това е истината, Круме, останалото са глупости, това, което пишем, това, което правим, повечето е плява, главният уравнител е гробът ни и само написаното остава, написаното т личната ти гледна точка за вашия си живот. Да могат, тези които са след теб, младите да видят един верен комунист, как и какво е правил, защо живота ни е такъв, какъвто вие сте го правили и да правят или да не правят като вас, Круме, да могат да избират - това е главното, щото без избор човек е роб. Да си жив и здрав и дано да попишеш още без тези ръбания и глупости, които едни други си причиняваме и предизвикваме за да излъжем главният уравнител, че ще останем и след времето, което ни е отпуснато за да живеем.