Съединените щати имат над 300 000 войници в 177 страни по света. Става дума за почти 900 чужди военни обекта, чието финансиране отнема 740,5 млрд. долара годишно. В кои държави е най-голямата концентрация на американски военни и с каква цел са там?   Най-много американски военни са съсредоточени в Япония (над 50 хиляди души), Германия (38,6 хиляди) и Южна Корея (28,5 хиляди). В същото време изброените страни отделят от собствения си бюджет от 2 до 5% от БВП за издръжка на чужда армия.   Япония Основата за разполагането на военни контингенти в Япония е Договорът за взаимно сътрудничество и отбрана от 1960 г. Армията е там, за да възпира севернокорейската агресия, да контролира движението на руски военни кораби в Охотско море и да защитава японските интереси в китайските морета.   Факт е, че Япония няма собствена армия. След Втората световна война Страната на изгряващото слънце има право да поддържа само сили за самоотбрана. В това отношение японците могат да разчитат само на защитата на американските военни.   За този патронаж Токио харчи 5,7 милиарда долара годишно. Парите се използват за заплащане на издръжката на американските военни, заплатите на японския обслужващ персонал, както и за доброволни дарения в знак на добра воля.   Формално Япония е равноправен партньор на САЩ, всъщност Токио няма право да води външна политика без съгласието на Вашингтон. Например, на японците не беше позволено да сключат мирен договор със СССР, въпреки всички опити за преговори.   Подобна ситуация, заедно с редовните инциденти и неадекватното поведение на американските военни, предизвикват силно възмущение от страна на местните жители. Периодично японците провеждат антиамерикански митинги, които са потушени от военната полиция на САЩ.   Германия Военните съоръжения са разположени главно в западната част на страната (бившата окупационна зона). Общо американците имат 40 бази. Заслужава да се отбележи, че от 1991 г. броят на американските войски в Германия е намалял 10 пъти (от 400 000 на 38 600).   Учудващо е, че САЩ продължават до известна степен да спазват споразуменията със СССР, сключени по времето на Горбачов. Така че, въпреки че НАТО отдавна е напреднал в Източна Германия, там няма нито американски военни бази, нито някакви значими оръжия.   В допълнение към военните директно със семействата им, има огромен брой цивилен персонал от Съединените щати. Освен това Германия е под американския „ядрен чадър“ с редица атомни бомби, разположени в западната част на страната.   Формално американското присъствие в Германия се основава на задължения към НАТО. Освен американците, тук присъстват британски и френски формирования.   Но за сравнение Франция също е в НАТО, но на нейна територия няма чужди бази. Според политолозите Вашингтон провежда политика на сдържане на военно-политическия потенциал на Берлин, за да може германците никога повече да не започнат нова световна война.   Южна Корея През 1953 г. е сключен договор за взаимна отбрана между САЩ и Южна Корея. Тя е насочена предимно срещу севернокорейците.   Военните съоръжения също позволяват на САЩ да контролират крайбрежните води на Източна Азия. Заедно с бази в Тайван, Филипините, Япония и съседните острови, американците могат да контролират китайския флот, блокирайки достъпа им до Тихия океан по всяко време.   Карта на американските военни бази по света За разлика от Япония, Южна Корея има собствена армия, която наброява до 600 000 войници. Това обаче е 2 пъти по-малко от армията на КНДР. Северна Корея редовно заплашва своите съседи, като изпраща дронове, изстрелва ракети, обстрелва границата. Южна Корея може само да вдигне рамене в отговор на тази лудост.   Вярно е, че отношението към американците в Сеул е двусмислено. Чуждите военни пренебрегват местните ограничения, участвали са в продажбата на наркотици и не се стесняват от хулиганските прояви. През 2006 г., след като правителството обяви разширяването на военното присъствие на САЩ, корейците се разбунтуваха. Решението беше отложено за неопределено време.   В допълнение към тези страни, голям брой американски военни бази са разположени в Централна Америка (повече от 40), Близкия изток (повече от 100), както и в Европа (около 100) и Африка (около 30).