Западът отдавна търпи изкуството на измамата, но дойде времето за разплата, ще отговаряте за цялата мъка, която причинявате на хората  

Авторът

  Алфред Кох, Каспаров.Ру

Така триста и N-ият ден от войната приключи. Нищо на фронта не се е променило. Битки. Артилерийски дуели. Ракетни атаки. Смърт. Кръв. Студ. Зима. Ненавист. Болка. Мъка и ужас.

Медведчук(украински олигарх, известен като кума на Путин, б.р.) написа статия в „Известия“... Вероятно този брой на „Известия“ беше пуснат на хартия. Но откъде ще знае Путин, че вече никой не чете „Известия“? Той живее във времето, когато там блестеше Аджубей, а по-късно Бовин и Овчинников. Затова тази статия е публикувана в „Известия“. Повече от очевидно е, че тази статия е писана за един читател - Путин. Както, обаче, и за медийните помияри, които представляват руската пропаганда.

Медведчук, подобно на Шура Балаганов, който оживено разказва съдържанието на популярния памфлет „Бунтът в Очаково“, също толкова забавно ни представя добре известната схема на Путин: Русия искрено се стремеше към интеграция със Запада, вярваше му, а той коварно приближи НАТО до нейните граници, настройвайки Украйна срещу Русия и т.н.

Няма нужда да анализирате подробно тази статия. Тя е пълна с вътрешни противоречия и самоопровержения. Освен това авторът използва отдавна изобличени фейкове (като измисления цитат на Клинтън). Но някои тези все пак заслужават да бъдат коментирани. Преди всичко за това как 

Русия искрено се стреми към приятелство и интеграция със Запада


И така. През януари 1993 г. в Москва Елцин и Клинтън подписаха договор за ограничаване на стратегическите оръжия. Този договор предвиждаше премахването на всички (!) ракети с далечен обсег на действие и замяната им с моноблокови.

Този договор радикално намали както вероятността, така и разрушителната сила на изначалния ядрен удар. Американците ратифицираха и изпълниха този договор, но Русия не го ратифицира и съответно не го изпълни. И все още е така. Къде има подобно нещо... Смятате ли, че това повишава доверието в Русия? И след всичко това искате Западът да повярва в нейната миролюбивост?

Пиша сега не за някакъв брежневско-андроповски СССР. Пиша за Русия на Елцин-Путин. Същата, демократична, мила, мирна... Русия с едната ръка поиска хуманитарна помощ от Америка (падна в краката на Буш), а с другата - отказа да се разоръжи. Отказа да го направи едновременно и пропорционално на САЩ.

Москва хленчеше за заеми - и ги харчеше за поддръжката на ядрената триада! Тя каза, че икономическата криза я задушава - и пусна подводници и ракетни крайцери. Какво си мислиш, Илон Мъск?

Защо никой не ни вярва? О, какъв лош Запад! И защо всичките ни съседи бързат да влязат в НАТО? 

Защо не вярват в нашата искреност?

(Знам за какво пиша, работих в правителството, когато видях с очите си тези подводници в Северодвинск и крайцери на понтоните на Балтийската корабостроителница).

След това. Русия клекна пред Клинтън и поиска от Вашингтон да окаже натиск върху МВФ да й отпусне заеми. Клинтън натисна и МВФ и това се случи. Но тези пари Русия похарчи за войната в Чечня. Там избиваха старци и жени в Самашки, бомбардираха Грозни с противопехотни мини и измъчваха хората в Деканозово.

Не говоря за някакъв ленинско-сталински СССР с неговия ГУЛАГ и операция “Чечевица” (операция „Леща“, свързана с насилствената депортиртация на чеченци и ингуши в Централна Азия в периода 23 фувруари 1944 до 9 март 1945 г. – бел. ред.). Това е същата мила и мирна Русия, за която Медведчук ни разказва толкова трогателно. Според него всичко това е само, за да повиши доверието на Запада и да докаже искреността на Русия.

По-нататък. Всички знаят, че и ЕС, и НАТО, и въобще Западът, който включва  Япония, Австралия, Южна Корея и т.н., е съюз на  демокрации. Там, в този съюз, е невъзможно да попадне държава с авторитарно управление. Какво ни казва Медведчук? Че Русия тръгна по пътя на демократизацията? Кога? Когато разстреляхте парламента през 1993 г.? Или когато Думата прие Конституция за един човек - Елцин?

Или може би премахването на изборите за губернатори след Беслан, многократните промени, които Путин направи  в Конституцията,  премахването де факто на изборите на всички нива - това искрено желание ли е да се интегрираме със Запада? И накрая, 

политическите убийства: Литвиненко, Политковская, Немцов…

 Списъкът е безкрайно дълъг. Трябва ли всичко казано по-горе да се счита за очевидни признаци на демократизация?

Как ще коментира Медведчук отказа да се ратифицира международната конвенция срещу корупцията? Това знак за какво е? Как да оценим демонстративната липса на борба с международния наркотрафик и дори на участие на Русия в световната търговия с наркотици на държавно ниво? Ами нелегалната търговия с оръжие, ръководена от руските специални служби? Това също ли е знак за искрено желание да влезем в съюза на демокрациите?

А отравянето на Скрипал и Навални с „Новичок“? Какво да кажем за многократното нарушаване на подписаната от самия Путин конвенция за забрана на химическите оръжия? Хайде, Медведчук, дай оценка на всичко това!

Русия говори за необходимостта от борба с тероризма. А тя е 

приятелка с талибаните и Хамас

Русия категорично се противопоставя на сепаратизма, а сама тя финансира и подкрепя сепаратистите в Молдова, Украйна и Грузия. Бих искал да чуя тук как това укрепва доверието на западната общност към Русия.

Русия казва, че иска интеграция, а в същото време рязко засилва шпионската си дейност срещу Запада. Подкупва политици, бизнесмени, краде военни тайни, занимава се с индустриален шпионаж. А Путин се усмихва и гордо говори за “цап-царап” (бързо и лесно присвояване на нещо чуждо, на жаргон – нещо да гепи – бел.ред.). Какво от това? Трябва ли Западът да разнася хляба и да се радва как Путин го "интегрира"?

Забележете, аз умишлено не говоря за цялата тази украинска авантюра, започнала още в началото на 2014 г. Това като цяло е друга песен. Крим, ДНР-ЛНР, „зелени човечета“ и така нататък. И не говорете тези дрънканици  за Косово. Косово не е анексирано. И никоя страна не го е обявило за своя територия. За разлика от Крим, Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области на Украйна.

Така че, Медведчук, твоите писания не значат нищо, всичко, което си написал е нищожно и напразно. Би било по-добре да оставиш девствено чист вестника, за да не се притесняваш, че ще изцапаш задника си, ако се избършеш с него. Така или иначе този вестник за нищо друго не става.

След тази статия обаче имам подозрение, че Путин сега е „кумът“ на Медведчук в един друг смисъл. И имам известни съмнения доколко Медведчук е независим в действията си.

Накратко, Медведчук! Нямаме вяра нито на вас, нито на вашия кум. Кремъл не искаше и не иска никаква демократизация и интеграция. Той иска 

да прецака (наеб@ть) Запада

 Да му влезе под кожата и там да остави ларвите си. Но не той беше нападнат. Западът отдавна търпи изкуството на измамата. Мислехте, че сте най-умните. Но дойде времето за разплата. И ще отговаряте за цялата мъка, която причинявате на хората.

Нашата кауза е справедлива. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша.

Слава на Украйна!
Превод: Faktor.bg

г-н Кох.
Ние не искаме свят без руснаци, искаме свят без Русия. Ако средствата за война се пренасочат към други сфери, планетата щеше да е рай.
Ама как да стане?!