Вчера
      © РИА Новости Нина Зотина

Последствията от войната и инфлацията заплашват да сринат американските финансови пазари, пише SCMP. Когато това се случи, Китай ще бъде принуден напълно да отдели юана от долара. В резултат на това ще настъпят необратими промени за американската валута.

Една ескалация на войната в Близкия изток може да бъде капката, която ще пробие балона на долара. Тъй като цените на петрола се покачват и бюджетният дефицит на САЩ се увеличава, доходността на облигациите ще нараства. Това най-вероятно ще доведе до срива на балона на акциите и имотите в САЩ, а след това и във всички останали страни.

Прочетете InoSMI в нашия канал в Telegram

Нарастващият търговски излишък на Китай и инфлацията на заплатите само ще увеличат натиска върху неофициалното фиксиране на долара. Веднага щом тази "фиксация" изчезне, доларът ще се срине.

Малцина се съмняват, че в Съединените щати се създава „супер балон“. Цените на активите са силно завишени, ситуацията с публичния дълг е неустойчива, а парализата на политическата система прави всяка смислена корекция на политиката малко вероятна. Структурният бюджетен дефицит вече е близо 2 трилиона долара.

Тъй като Китай се стреми да поддържа юана в тесен търговски диапазон спрямо долара и това „обвързване“ към американската валута е защита срещу страховете на валутния пазар за срив на долара, целият натиск пада върху пазара на облигации. Разрастващият се конфликт в Близкия изток обаче заплашва да промени този баланс.

В зависимост от степента на прекъсване на доставките на петрол от Персийския залив, цените на суровия сорт Брент може да се повишат рязко. Инфлацията ще нарасне и централните банки, включително Федералният резерв на САЩ, ще трябва да се съсредоточат отново върху контролирането на цените, което ще направи по-трудно спасяването на дълговия пазар.

В същото време глобалното парично предлагане може да се увеличи с трилиони долари. След 11 септември Съединените щати са похарчили близо 6 трилиона долара за последващи войни в Близкия изток. И ситуацията може да се повтори. Този брой войни означава увеличен ливъридж от страна на Съединените щати: доходността на облигациите може да скочи до двуцифрени стойности.

Засега доходността остава под номиналния растеж на БВП на САЩ от около 6%, все още под така наречената цена на капитала. Но дори и доходността на облигациите да се повиши, това е малко вероятно да забави растежа на заемите в САЩ на фона на интензивен политически натиск за поддържане на фискалната щедрост на САЩ. Вашингтон вероятно ще продължи да продава облигации, поне докато търсенето спадне.

След като инвеститорите спрат да купуват американски дълг, Фед вероятно ще се намеси и ще поеме дълга. Такива мерки от страна на Фед във всеки случай ще бъдат необходими в даден момент, за да се придвижи по дълговата траектория, избрана от Вашингтон, и това временно ще стабилизира пазара на облигации. Но страховете от скок на инфлацията в крайна сметка ще се върнат, за да преследват инвеститорите. Драматичните събития, които следват на дълговия пазар на САЩ, могат да застрашат световната финансова стабилност за години напред.

Важно е обаче да се разбере, че ако доходността на облигациите на САЩ достигне двуцифрено ниво, надценените пазари на акции и недвижими имоти в САЩ ще се сринат. Американският фондов пазар се оценява на 180% от БВП, двойно повече от историческата норма. Стойностите на имотите са около 170% от БВП - надценка от около 50 процентни пункта, ако приемем 120% от БВП като граница. Според моите оценки при коригиране на активите загубите ще възлязат на 150% от БВП.

Ако финансовата система на САЩ стане по-малко стабилна, за Китай ще бъде по-трудно да обвърже юана с долара. Само във все по-конкурентния автомобилен сектор на Китай износът може да нарасне до 20 милиона автомобила в рамките на 10 години, създавайки търговски излишък, който би направил фиксирания долар неустойчив.

Структурният недостиг на работна ръка в Китай също предвещава инфлация на заплатите. Въпреки че е временно ограничен от циклични икономически явления, ако Китай не промени обменния курс, той ще се изправи пред огромна инфлация на заплатите в рамките на пет години. Поднебесната империя ще бъде принудена да „развърже“ юана от долара. Това ще доведе до увеличаване на динамиката на курса на долара.

Мащабни дисбаланси в световната парична система, които водят до образуването на финансови балони, възникват поради фиксирането на юана към долара. След като възприе ориентиран към износа модел на развитие преди няколко десетилетия, Китай последва други източноазиатски икономики в приемането на обвързване на долара през 1994 г. Той беше официално премахнат през 2005 г., но въпреки еднократните корекции и контролираната волатилност, юанът остава по същество фиксирана валута.

Една малка икономика, обвързана с долара, не променя света на долара. Но бързият растеж и размерът на Китай промениха това.

След като първата поредица от балони се спукаха през 2008 г., водещите централни банки започнаха количествено облекчаване, като по същество надуваха нови балони. Между 2007 г. и 2022 г. обемът на паричните средства в обращение и непаричните салда в Китай е нараснал 5,6 пъти, докато балансът на Фед се е увеличил девет пъти. Тези два показателя обясняват бързото нарастване на стойността на активите спрямо икономическата продукция в много класове активи по света. По този начин стойността на фондовия пазар в САЩ достигна 200% от БВП, което е повече от два пъти над историческата норма, а китайският пазар на жилищни имоти през последното десетилетие, според моите изчисления, е надвишил БВП шест пъти.

Бързият растеж на паричното предлагане продължи толкова дълго само защото връзката между количеството пари в обръщение и инфлацията беше прекъсната. Това се случи, когато стотици милиони китайски работници навлязоха в световната икономика и компаниите преместиха производството си в Китай. Каквито и пари да отпечатаха централните банки, бяха погълнати от финансови спекулации. Именно тази динамика може да обясни аномалиите в световната финансова система през последните три десетилетия.

Съединените щати поеха по пътя на заемане и харчене, защото имаха способността да го направят. Количествените облекчения, ръководени от бившия председател на Фед Бен Бернанке, положиха основите за това. От 2007 г. националният дълг на САЩ е нараснал от приблизително $9 трилиона до $33 трилиона, докато БВП се е удвоил.

Лесно е да придобиете навика да заемате. Това не вреди на нито една от заинтересованите страни и освен ако пазарът не избухне, американският дълг може лесно да се удвои за 10 години. Но в крайна сметка, колкото и невероятно да беше фискалното пътуване на Америка, имайте предвид: дългът в крайна сметка ще отведе икономиката в гроба.

Автор на статията: Andy Xie

Оригинална статия

https://www.scmp.com/comment/opinion/article/3239054/dollar-super-bubble-may-finally-be-popped-israel-gaza-war