Прави ми впечатление, че алтернативните медии се радват на промяната в отношението на журналистите към мюсюлманските имигранти. Като че ли се вярва в някакъв процес на отрезвяване, започнал или ускорен от серията недопустими посегателства срещу жени, случили се на Нова година в различни европейски страни, като Германия, Австрия, Финландия… Например в една статия на InfoWars се цитира „политически НЕкоректно“ изказване на Ян Зегерс, редактор на холандския вестник Het Laatste Nieuws, който пише:

„Става дума за мюсюлманите. [Това са хора, проявяващи] нежелание или невъзможност да уважават фундаменталните принципи на нашето общество. Такива хора не са добре дошли тук.“

Пак там се цитира и изказване на Ахмед Абуталеб, кмета на Ротердам, който наскоро „недвусмислено“ заявил:

„Дръжте се прилично или се разкарайте!“ (“Behave or fuck off”)

На пръв поглед такива остри думи действително влизат в противоречие с доскорошната политическа коректност на масмедиите, които на моменти дори яростно защитаваха политиката на Ангела Меркел и не пропускаха да настройват западноевропейците към „расизма“ и „неевропейщината“ на източноевропейците. С тази статия искам да насоча мислите ви към една по-различна интерпретация на текущите промени.

Това, което не се отчита нито от масмедиите, нито от алтернативните анализатори — като цяло наблюдението ми е почти общовалидно — е странната организираност на събитията, които доведоха до промяната в тона и съдържанието на официозната риторика. За мен е направо съмнително, че по едно и също време се правят един и същ тип посегателства в точно определени държави, смятани за бастион на европейската толерантност към мюсюлманските имигранти. Това, че тези (според мен) откровени провокации започнаха да се извършват не от Нова година, а още от големия християнски празник Рождество, не е маловажен аргумент, свидетелстващ за организираността на привидно несвързаните помежду си „инциденти“, но се явява второстепенен въпрос.

Наблюдава се и втора организираност — тя се изразява в странното за мен, внезапно появило се желание на масмедиите изобщо да отразяват сексуалните посегателства на мюсюлманите към европейците. Доскоро не го правеха, въпреки че се знаеше за такива случаи от месеци. Именно по-старите случаи можеха да се смятат за действия, извършени неорганизирано, тъй като жертвите не бяха само жени, не бяха само християнки, случваха се по различно време, а полицията и медиите предпочитаха да си мълчат.

Предлагам мое алтернативно обяснение, което е различно дори от онова на алтернативните медии

Дали не наблюдаваме смяната на една политически коректна риторика с друга, която е също толкова политически коректна? Да предположим, че доскоро планът на определени среди, притежаващи политици и медии, е бил да се поощри навлизането на възможно най-много мюсюлмани в определени части от Европа. И съответно — да се заглуши гласът на противниците. Следващата фаза от плана, ако допуснем, че се целят вътрешни разтърсвания и социално разбиване на тези държави, закономерно трябва да „изправи на нож“ местните срещу новодошлите.

Това „изправяне на нож“ дори не трябва да е в кавички:

Обикновените немци се въоръжават за самозащита

В цяла Германия, страната с някои от най-строгите регулации за продажба на оръжие в Европа, лавинообразно нараства търсенето на несмъртоносни оръжия за самозащита, включително лютиви спрейове, газови, сигнални и пистолети, пособия за отблъскване на животни. Немците кандидатстват в рекордни бройки за разрешителни да носят огнестрелни оръжия.

Горецитираният текст е от блога на Сьорен Керн, нюйоркски политически анализатор и член на Gatestone Institute.

Въоръжаването на европейците се радва на одобрение от щатските алтернативни медии, които понастоящем воюват срещу желанието на Обама да обезоръжава американците и имат интерес да сочат тенденцията на Стария континент като положителен пример. Дали свободните граждани имат право на оръжие за самозащита е въпрос, който няма да разглеждам в рамките на този материал, тъй като наблягам на друго: да обърна внимание на това, че новата фаза в политическата коректност може би е да подбуди все повече европейци да се въоръжават заради страх от неподлежащите на интеграция незаконни имигранти.

А следваща фаза в политическата коректност ще е поощряването тези оръжия да влязат в употреба

За да се стигне дотам, е необходимо тепърва да се организират все по-нетърпими провокации и разтърсващи събития. Те ще са съчетани с организирани и бунещи духовете журналистически тиради. Също така — с организирана (привидна) неефективност на властите и органите на реда. Всичко това според мен въобще не излиза от рамките на „политическата коректност“, ако допуснем, че тази коректност ще се променя, тъй като ще е съобразена с различни етапи на дългосрочен процес.

Източна Европа е минавала нееднократно по този път, заради което „няма толерантност“, нито „единност въпреки културните различия“, нито други пропагандирани, но реално несъществуващи „европейски ценности“. Лишаването от илюзиите за тези ценности е нещо, което Централна и Западна Европа тепърва ще се наложи да постигнат, като, за добро или лошо, по всичко досега личи, че ще се учат по трудния начин, тъй като тамошните „държавни глави“ определено не мислят за добруването им. Разбира се, стига да не ги разглеждаме като учители, целенасочено опитващи да накарат учениците си да използват собствените си глави по предназначение.

Автор: Иван Стаменов