Дълго време ролята му е била неизвестна. По дължината на апендикса има толкова нервни елементи , колкото на тънкото и дебелото черво взети заедно. Но апендиксът има и мощен лимфоиден апарат , т.е. той е и лимфен защитен орган.
Той изработва хормони , които управляват перисталтиката на дебелото черво.
Апендиксът е инкубатор на чревната микрофлора.Тук полезните микроби се скриват от външни въздействия - това е патогенната микрофлора. Наличието на едните или другите се определя от храната ни.
Адекватната за човека храна е суровата растителна храна.
Отсъствието й през ледниковия период,засушаваията  е заставяло човека да се храни с друга храна, сготвена на огън. Тя е потискала напълно симбионтната микрофлора.
Когато варената храна , заедно с патогенната флора навлезе в дебелото черво, то кухината на апендикса се затваря и там се съхранява оцелялата симбионтна микрофлора.
При хранене със сурова растителна храна, тя се размножава и се разпространява в дебелото черво и потиска патогенната микрофлора. Тя изработва така необходимите ни витамини и незаменими аминокиселини.
Защо се възпалява апендиксът ?
Той се възпалява при обилно месно хранене.Червата ни възприемат варената, пържена, пушена храна като токсини. Ако дълго време се храним с такава храна, то защитните функции на апендикса хиперттрофират. Подобен процес се наблюдава в сливиците - пренапрежението на лимфоидната тъкан се съпровождава с набъбване на апендикса и прави невъзможна обмяната в него. Апендиксът се възпалява и се получават усложнения.
За да не стане това е необходимо непременно в храната ви да има сурова растителна храна.