Учените отдавна знаят, че имунитетът е вродено нещо, той винаги работи по начина, по който трябва да работи, и може да бъде депресиран само с лекарства, но не може да се стимулира по никакъв начин с тях.   И наскоро, на 4 февруари 2020 г., се появиха нови проучвания на американски биолози за това кой дирижира имунитета. Учени от университета Tufts, в сътрудничество с колеги от университетите в Харвард и Флорида, експериментално проучиха връзката между имунната система и мозъка на жабите ембриони.     Те отстраниха мозъка на  едни ембриони, а контролните индивиди останаха с нормалния си здрав мозък. И така, се оказаха интересни и много неочаквани детайли. Преди се смяташе, че функцията на имунните клетки е вродена, напълно автономна и не се нуждае от външен контрол.   По време на експеримента обаче се оказа, че жабите ембриони, чийто мозък не работи, имат нарушена функция на имунните клетки. Те не се концентрират на мястото на инфекция, а се активират на случаен принцип. И в тези ембриони, в които мозъкът се развива нормално, клетките се групират активно точно на мястото на увреждане и заедно успешно преодоляват заплахата от бактериална инфекция.   Така се стигна до заключението, че мозъкът изпраща сигнали до имунните клетки на кое  конкретно място се явява заплахата за организма и, някак  ги изпраща да работят в правилната зона. И ако мозъкът не работи, тогава е нарушена и координацията на клетките.     Ако по време на изкуствено заразяване на ембрион с Escherichia coli, преживяемостта на жабите с нормален мозък е била 50%, то при ембриони с разрушен мозък, процентът на оцеляване е бил само 16%.   По същия начин клетките се държат не само в случай на инфекция, но и при обикновени наранявания. Миелоидни клетки - макрофаги, неутрофили и други в ембрионите с нормален мозък, натрупани на мястото на увреждане, о допринесят  за излекуването. В ембриони без мозък клетките се скитат навсякъде, а не на правилното място.   Както учените разбрали, проблемът възникнал поради намаляване на количеството на невромедиатора допамин, сигнален химикал, използван в мозъка за обучение и мотивация. В резултат, на ембрионите без мозък липсваше ефект на кворум на имунните клетки на мястото на инфекция.     След всички тези експерименти неволно ще помислите за следното! Ако имунитетът директно зависи от дейността на мозъка, възможно ли е да отидете още по-далеч и да научите как най-накрая да лекувате заболявания, като изпращате правилния сигнал до клетки от мозъка, така че те по-добре да изпълняват функцията си. Може би точно в това се крие известният плацебо ефект.   Предвиждам появата на още по-голям брой фуфломицин и псевдоферони, които сега „ще помогнат на мозъка да повиши имунитета“. Чур, имам процент за идеята. Поне един. Мисля, че дори половината от процента на доходите от такива лекарства ще ми е достатъчен, за да живея спокойно, децата ми и техните правнуци.   Тренираме мозъка, господа! Може би ще ни е полезно в борбата с коронавируса например! (Не се шегувайте, ако някой не разбира!) По-добре изобщо да не сте болни!   Тези, които говорят английски, могат да прочетат оригиналната статия, да цъкнат с мишката тук.
Записки зубного детектива https://zen.yandex.ru/media/stom/net-mozga--net-immuniteta-takovy-rezultaty-noveishego-issledovaniia-amerikanskih-uchenyh-5e480cdfa5d3230c1ce76536