Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2020 12:29 - ВСЕЛЕНАТА И ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 3498 Коментари: 2 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ВСЕЛЕНАТА И ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ!

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Големият взрив ражда нашата Вселена, преди 13 милиарда и 700 милиона години, от една сингулярна плътна маса и започва да се разширява. Това е теорията, която е следствие от реални открити и приети физични закони, които в последствие довеждат до космологични открития: фоновото излъчване, червеното отместване, черни дупки и много други космологични закони, което я прави достоверна и с най-много плюсове за съдържане на истината.
След Големия взрив нещата са ясни, защото имаме възможност да ги наблюдаваме и да ги осмисляме и физиците са разкрили много астрофизични закони благодарение на тази теория. Вместо да се търси в тази посока съвременните метафизиците отрекоха Големия взрив, защото неразбират сингулярността и започнаха да строят висящи кухи математически теории, които са сродни с мистицизма и метафизиката.
Филипов вместо да развива теорията за Големия взрив се включва в неговото отричане, защото преди него има смразяваща човешкото мислене сингулярност. Какво очаква един учен да има когато се срещне с непознатото, правилник, чрез който да го разкрие и опознае или...
Човекът е горял на кладата само затова, че тя се върти...Няма лесен път в науката, а пътя на учения е трънлив. Защото той с неговите точно научно знания и вярно мислене проникна в дълбочина на материята като премахва тръните и зад гърба си остава розовата закономерна градина на научното познание.
На съвременния етап вместо до развиват науката много учени се обърнаха против нея и нсе върнаха към мистицизма, оттам откъдето е зачнала науката. Един такъв сроден по мислене с Филипов, Тимен Тимев ръси небивалици в интервютата си, "Господ сътворява природните закони и ги хвърля зад търба си, а дявола след него ги подрежда и ги дава на хората" - или, "Господ отгоре ни ръси със знания и мисли, които ние улавяме". На Тимен Тимев му е простено, че е самозван квантов физик, но Филипов не трябва да има прошка, защото е редови астрофизик. А един от най-големите физици на нашето време С. Хокинг се провикна грешно,"Аз знам какво е имало преди Голимия взрив, сингуляронст при която няма закони". как ще разкрием същността на сингулярността с таково мислене.
Сингулярността не е толкова опасен и загадъчен феномен, както го представя Филипов. Защото на космолозите отдавна е позната сингурлярността, още при откриване на черните дупки. В които не е възможно да влезем телесно, но с ум може да влизаме и излизаме, когато си поискаме, за да разберем много за тях. Те са тунел с еднопосочно движение с тъмен вход (сингулярността) и светъл изход (Големия взрив) като само поглъщат веществена звездна материя и не излъчват нищо. Така че се превръщат в най-големия космически сингулярен хищник, който ще засити глада си само като изгълта цялата Вселена. Този макар и вселевски хишник, не може да погълне в себе си цялото космическо пространство и време, но се превръща в най-плътната материя с най-силна гравитация, потопен във външното космическото пространство и време, което е независимо от Вселената.
Понеже Вселената е крайна, което определя, че ще има край на свиването, край на уплътнявянето, край на вървенето и към точка. Затова сингулярността не е първата пробойна, според Филипов, а е отправна точка към светлината чрез Големия взрив. Следовотелно разширението на Вселената е неразумен негентрапиен закономерен процес на еволюционното развитие на веществото, който на определен етап ражда живота и разума и човешкото познание за този процес. Обратният процес, свиването на Вселената е ентропиен разрушителен закономерен процес който смачква звездното вещество до сингулярно състояние, което си има свое вътрешно пространство и време, независимо от космическото пространство и време, управлявано от сингуляринте закони.
Черните дупки са последния етап от живота на звездите, плод на развитие на звездната веществена материя. Оттук трябваше да започне Филипов, или от раждането, живота и смъртта на звездите, до което имаме достъп и научни доказателство. Защото звездите се раждат от най-разпросранения химичен елемент във Вселената - водорода. Уплътяването на огромни количества водород от електрамагнитните и електрастатични сили, води до увеличаване на температурата на веществото и поява на гравитация на предзвездното вещество. При определено натрупване на веществото температурата се повишана до стотици милиони градуса, в центъра на компресираното плазмено вещество, и пламва термоядрения синтез. Така се раждат звездите, при които настъпва процес на равновесие между силите на ядрения синтез, които могат да взривят звездата и гравитацията, която се стреми да я свие.
Оттук нататък започва равновесния живот на звездата раждаща химичните елементи, а продължителността на живота и, се определя от нейната маса и астрофизиците са класифицирал зведсите по тяхната маса. Звездите с най-малка маса живеят най-дълго, с масата на Слънцето имат средна продължителност на живот и преминават през стадия на червен гигант и завършват живота си като черни плътни джуджета.
Най-малко живеят масивните звезди с маса по-голяма от Слънцето. Едни се взривяват като свръхнови, други се превръщат в неутронни звезди, а звезди с маса пет, шест пъти по-голяма от слънчевата се превръщат в черни дупки. Черните дупки са последния стадий от живата на звездите, който е обратим само чрез Големия взрив и изглежда, че смъртта на звездите е причината за свиването и смъртта на Вселената.
Затова колапса на звездите, или уплътняване на звездното вещество, поставя началото водещо към сингулярността. Този процес е най-опознат при неутронните звезди, които са малко по-масивни от Слънцето и при които се разрушава атома и структурата на звездата се изгражда само от неутрони. Това увеличава плътността, силата на гравитацията и създава повод за името на този клас звезди. Неутронните звезди чрез огромната сила на гравитацията си привличат, натрупват и смачкват атомното вещество, около себе си, като го превръщат в неутрони. При определено нарастване на масата на неутронните звезди, те се свиват и намаляват рзмерите си като изчезват от хоризонта на видимост и се превръщат в черни дупки, в които продължава смачкването на неутроните.
Противно на Филипов излиза, че сме наясно какъв процес се заражда в неутронните звезди и продължава при колапса на черните дупки. Черните дупки, след като изчезнат от видимия хоризонт или радиус на Шварцфилд ,престават да излъчват каквото и да е, а само поглъщат звездно вещество, което увеличава силата на гравитацията и колапса като продължава смачкването на неутроните. Ако зададем въпроса, какво се смачква по-нататък в неутроните? Отговорът е, неговата структура!
През 1955 год. Р. Хофщетер и сътрудници при изследване на нуклоните с енергийни електрони от няколкостотин Мев, са установили, че неутрона има слоистта структура с централна по-плътна част наречена "керн".
Опитът е повторен от Г. Кендал и У. Пановски, през 1971 год., с поток ускорени електрони с енергия 21 Гев. Те също разкриват, че неутрона има сложна вътрешна структура, която включва точковидни образувания ("партони"). Този опити не потвърждават наличието на "керн", но изследванията на нуклоните в тази посока се преустановяват, което е груба грешка на физиците. Може да предположим, че антинуклоните притежават също такава сложна структура като огледални двойници на нукклоните.
Установената сложна структура при неутрона може да ни послужи за доказателство, че все пак знаем нещо много важно за ночалото на процесите в черната дупка и посоката, към която протичат. Затова не е нужно да влизаме в черните дупки, за да установим какво има вътре. Да оставим на фантастите да тарашуват в черните дупки, защото те много пъти с фантазирането са ни поднасяли модели съдържащи определени истини, които да ни подсетят за правилната научна работна хипотеза. Ученият ограничавайки фантазията създава своята работна хипотеза като продължение на доказаното научно познание с възможност за откриване на нови закони..
Така че "пробойната сингулярност" се оказа най-важния аргумент за осъшествяването съществуването и развитието на нашата Вселена, но не на цялото космическо пространство-време. Защото установихме, че в черните дупки протичат процеси на сингулярност или уплътняване, което показва, че плътността е много важен аргумент във всички еволюционни етапи на материята. Плътността е постоянен спътни и в нашето ежедневие (въздухът, водата, твърдите тела, специфичното тегло на химичните елементи и мн. др.).
Сингулярността в черните дупки е предизвикана от свиване на веществената звездна атомна материя при поглъщат звездното вещество около себе си, или неговото пространство-време, но пространството и времето извън тях си остава. Процесите в черните дупки протичат по-вътрешни закони, продължение на звездните веществените закони, превръщайки ги във вътрешни пространствено-времеви закони на колапса, което всъщност е вещественото звездно пространство-време. Извън тях си остава безкрайното Космическо пространство-време, което лесно се доказва от съществуването на галактики, звезди и планети извън черните дупки.
Изводът, е че Вселената като произхожда от пространство-времето на сингулярността, което след Големия взрив се разширява също в Космическото пространство-време като осъществява негентропийното развитие. Така се приближаваме до истината за процесите вътре в черните дупки, протичащи във собственото им вътрешно пространство-време като продължение на единството на вселенските закони.
Установихме, че сингулярността започва със смъртта на звездите като колапс на звездното атомно вещество и продължава като колапс на неутронната структура, която все още не познаваме изобщо. Неутронната структура, би трябвало да е достатъчно сложна, за да колапсира Вселената милиарди години, докато постигне ентропийната сингулярност, която да роди Големия взрив, за да започне нейното негентропийно разширение и развитие. В неутронната структура са големите загадки на трите свята: микро, макро и мега, или свиване и разширяване на Вселената, което е свърдано със трите основни сили ядрена, електромагнитна и гравитация на тези три свята.
Понеже съществува и различието, може да направим определението, че законите на материята са единни в пространството и различни във времето. Защото, ако няма едиството на законите в пространството няма да я има неговата цялост на относителните структури и форми на материята, без което е невъзможно съществуванеот на двета. Ако няма различието на законите във времето е невъзможно развитието на материята, защото няма да има движението, а то е два вида: физическо и еволюционно.
Така че можем логично да отоворим на въпроса, защо все пак космическите материални закони са единни в пространството и различни във времето. Времето е относително двупосочно движение, което определя живота на пространството като предполага еволюционното развиите от по-простото към по-сложното и обратния инволюционен процес от по-сложното към по-простото. Така различните закони се формират в хода на неразумното еволюционно материално развитие, за да осъществят относителното законово единство като
равновесна цялост на пространствени структури и форми на материята, за да съществува света.
Затова различното е необходимо за развитието, а единното е необходимост за съществуването. А какво е най-различното? - свободните полярни противоположности предизвикващи противоречия в системата. А какво е най-единното? - свързаните в равнивесие противоположности, занулявайки противоположните свойства на противоположностите, заради целостта на материалната система необходимост за съществуването на света.
Професорът в своето свободно космологично съчинение на интервюто, допуска наивни физически грешки, които се изучават в основното образувание.
Неговия метафизичен вакуум не е тоя вакуум, който се използва в техниката. Съвременната наука казва съвсем друго, че техническия вакуум и космичния вакуум са едно и също нещо и се различават само по степента на празнината. Така че няма абсолютен вакуум, а дълбокия космически вакуум е празно пространство, което съдържа няколко молекули водорос в 1 куб/см., или има чистота 10 на минус 16 степен. При това положение Филипов да отрече равномерното разпределение на материята след Големия взрив е просто безсмислица.
Защото по-горе изложихме логично, че сингулюрността има собствени пространствено-времеви закони и след вривяването си се разпространява във празнината на вукуума равномерно. Първо, поради изотропност на посоката в Космическото пространство и второ, поради празнината на вакуума липса съпротивление, което да нарушава равномерността на разпространение. Например една ракета с определена начално скорост в такова Космическо празно пространство може да лети вечно без промяна на първоначално зададената скорост. Този принцип се използва в космонавтиката.
Научните извръщенията продължават с неговият метафизичен нематериален, но енергиен вакуум, който принципно е невъзможно да роди Голям взрив с разлитащи се галактики във всички посоки. От схемата показана в интервюто се вижда, че такъв вакуумен Голям взрив е една еднопосочна фуния. Първо, П. Дирак е открил, че вакуума е материален, а не нематериален, и ражда двойка виртуални частици и античастици, които са материя и антиматерия и анихилират, а светлината по законите на физиката е материя и няма как да се върне във вакуума, Още няма доказан случай светлината от фенерчето отново да се върне в него, защото няма такива закони на физиката, но с магическата пръчка на метафизиката може. До тук излиза, че Филипов е майстор на метафизичните буламачи, къртещи зъбите на науката.
Филипов намесвайки и открития Х-бозон от ЦЕРН в създаване на материално-нематериалния полеви бульон, забърква най-добрия метафизичен буламач, който не може да роди нищо друго освен да превърне енергията в материя, а не в маса. Той умишлено е забравил, че енергията е форма на материята, масата също, за да открие работно място за Полето на Хигенс, което липса при Х-бозона.
Въпросът кое е вярното енергийния нематериален вакуум или Х-полето, което го няма. Защото вакуума ражда двойките виртуални частици и античастици с маса, а не без маса. За да бъде вярно, може да допуснем, че Х-полето е сключило масова сделка с вакуума и играе някаква задкулисна роля...
Професора не спира до тук, ами намесва в играта и нещастните кварки, които изграждат структурата на протоните и антипротоните и буламача става прекалено пресолен. Така се получава, че кварките са родени от Х-полето, а те са с претенция, че са първични, но със зададена им маса се отнема това право от Х-бозона . Защото не може да зададеш масата на определена частица без да я родиш. В противин случай разделяш частицата от масата, което никой не е наблюдавал маса без частица и частица без маса. Истинското превръщане става само между масата и енергията, защото те са материя, което е определено от формулата за еквивалентност на Айнщайн.
Достигане върха на научното изкривяване Филипов постига след намесата на живата материя, която се развива в по-сложни структури, за да спре ентропията във Вселената. Затова живата материя е задължителна във Вселената, защото и служи за ентропиен бодигард. Той пропуска, че Вселената и преди раждене на живота се развива при своето разширение, от по-простите структури към по-сложните, без да увеличава ентропията, което означава, че ражда елементарни частици, които образуват структурата на нуклоните структуриращи атома. След атомната структура, която е по-сложна от структурата на елементарните частици, се продължава усложняванета на струкгирите без ентропия, което показва, че след Големия взрив протичат негентропийни процеси на развитието и усложняване на структурите. Раждат се химичните молекулни съединения, които еволюират до органични химични молекули, които са в подстъпите на живата по-сложна материя и ентропията липса преди раждането на живота. При еволюционното развитие и усложняване на живата материя, се ражда най-сложната и разумна структура, човешкия мозък. Вселената задължително ще го използва за борба с ентрапията, защото той вече е изобретил спирачките...
За ентропията се знае прекалено малко от науката, което е показателно, че нейната противоположност негентропията, не само не е изследвана, а изобщо не се употребява. Затова Филипов трябваше да знае, че ентропията постоянно нараства само при абсолютно затворени системи, но такива системи не съществуват. Дори сингулярността като ентропийна система не е абсолютно затворена, защото на входа си поглъща материя, която става виновник да има изход чрез Големия взрив, който спира ентропията и започва негентропийно разширение и развитие на Вселената. Това е на входа на черните дупки, а за да имат изход те трябва да погълнат една цяла Вселена като достигнат сингулярността необходима за Големия взрив. Затова живата система като всички други развиващи се отворени системи, и по-сложни от неживите, най-добре се противопоставя на ентропията, но само я намалява без да я премахва. Защото живота е смъртен като е подвластен на ентропията, но и се противопоставя чрез генетичното прогресивно продължение на рода, което е негентропия, развитие чрез усложняване на новите живи структури.
Безсмислено е да продължавам критиката, след толкова много груби грешки на Филипов в неговата астрофизична област, защото той преминава в биологията като прави още по груби грешки. Той не ползва изобщо думата еволюция като преход от не живото към живото, за да разкрие връзката и с ентропията. Без да използва категорията еволюция, родена от биологията, Филипов не може да направи вярна оценка на живата материя, а ще постигне само метафизични изкривявания, което и прави.
Той трябваше за започне с коацерватите на Опарин и Фокс, изводите на Джон Бернал, опитите на Милер и съвременната генетична теория на Крик, все светила на биологията и Теория за произхода на живота. Крик който се отказва от догмата за предавана на информацията еднопосочно, само от ДНК към РНК, като издигна съвременната хипотеза за предаване на информацията от РНК към РНК, която се оказа прогресивна и актуална в Теорията за произхода на живота.
Другото, което е грешна позиция както на физиците, така и на философите, е че търсят едно и също нещо - първичността на материята или съзнанието, разделено чрез две противоположни методологии: аналитична - физиците и синтетична - философите. Най-лошото нещо, е че философите при своето търсене родиха интелигиблено с разливане на думите, какви ли не неверни синтетич теории, съдържащи зрънца истина. Обратно физиците разкриха чрез прилагане на строгия математичен аналиичен метод много обективни истини а покрай тях и зрънца неистина, които обърнаха физичната кола и тя пое по метафизичния коловоз.
Така поотделно, нито физиците, нито филосфите постигнаха решението, а взаимно започнаха да изкривяват търсената истина като правят изводите си от невярното както от физиката, така и от философията. За постигане на истината е необходимо обединение между тях. Философите да започнат да създават своите обобщаващи модели върху обективните доказани истини от физиците, а физиците да прилогат своят математичен апарат върху тях като премахнат метафизичността.
В противен случай ще затънат в метафизика и ще се родят: чиста информация, чиста енергия, нематериален вакуум, разумни физични полета, разумни елементарни частици, промяна с поглед на квантовите процеси, сингулярност нямаща закони, тъмна материя, тъмна енергия, над 20 вида първични кварки без да са първични, Х-бозон без поле задаващо масите на частиците, мултивселени с различни закон водещо до законов хаос, свиване на безкрайното пространство-време в точка, зашнуряване, многобройни пространствени измерение, струнни теории, които не става и за китара, свръхсиметрия без да познават същността на симетрията, свръхгравитация без да познават същността на гравитацията, холографска илюзорна вселена, Теория на всичко без да обхваща всичко, неизчистени противоположни категории като случайност и необходимост, материално и нематериално, материално и антиматериално, абсолютно и относително, време и пространство, обективно и субективно, определено и неопределено, или изобщо непознаване на същността на противоположностите.
Много е важно всички физици и философи да си зададат въпроса имали нещо в Космоса, което да няма своя полярна противоположност, или свързани в равновесие противоположности, които зануляват своята поляризация? За да намерят половината от отговора трябва да се обърнат към диалектиката, науката за противоположностите и тяхното превръщане и участие в съществуването и развитието на света. Диалектиката е вярна, но недостатъчна да се превърне в Всеобщ закон, защото не само не разви учението за същността на противоположностите, техния брой и тяхната всеобхватност, но се оказа, че само диалектичен свят с две полярни противоположни същнсти е невъзможен.
Защото Абсолютността или безкрайността на Космоса, забранява съвършенството, или абсолютната истина като 100%, сигурност, чистота на процесите, системите и пр., в което има смисъл и основание съществуването и развитието на света.
Доказателството за забраната на съществуването само на дуален свят, изграден от две диалектични противоположности, е много просто. Правим мислен опит за построяване на диалектичен свят от двете основни противоположности добро и зло или положително и отрицателно. Ако света е само добър, то доброто се превръща в абсолютно и няма място за злото. Същото става и със злото и всяка друга противоположност, която се превръща в единствен абсолют и изместват всичко останало, защото диалектичните противоположности са в чист вид. Ако построим света от доброто и злото заедно, те унищожават полярната си противоположност като я зануляват. Такъв свят също е невъзможен. Обяснението за невъзможността за съществуване на такъв дуален свят, съдържащ само двойки полярзирани противоположности, е че двете диалектични противоположности могат да бъдат само в чист вид, защото са 100% поляризирани, което ги абсолютизира. Такива противоположности не съществуват, което е забрана и за съществуванеот на такъв свят.
Да се върнем към нашия свят, в който съществуват поляризирани противоположности, които не се абсолютизират, а могат да се свръзват в равновесие, което прави обективното, реално съществуване и развитието на материалните относителни структури и форми в него. Може да зададем въпросите, защо и какво превръща света в относителен, за да съществува и да развива реална материална действителност като в него всичко е противоположности?
Следователно света не може да съществува и да се развива като е изграден от чисти противоположности. Затова е необходимо да ги замърсим. Най-подходящ и необходим замърсител е тяхната полярна противоположна същност, която им отнема възможността да се абсолютизират. Субективните противоположности добро и зло се замърсяват взаимно като се удвояват и доброто съдържа и зло, а злото съдържа и добро. Народната мъдрост отдавна го е открила като казва: Много добро не е на добро и Всяко зло за добро. Никой до днес не е намерил обяснението за това.
Обективните противоположности също се подчиняват на това замърсяване или удвояване. Това замърсяване е по-сложно, защото се намесва и науката след откриване съществуването на антиматерията. Така че обективните диалектични материлни противоположности протон и електрон не са достатъчно полярни за да унищожат напълно противоположната си същност. Същото е и с антипротона и антиелектрона, но отнесени като поляризирана същност срещу протона и електрона поляризацията става абсолютна, което обяснява, че това е друг вид противоположна същност. Този друг вид противоположности при взаимодействие унищожават цялата си противоположна същност. Така между протон и антипротон, и електрон и антиелектрон протича процеса анихилация или абсолютно унищожение на полярната им противоположна същност. Противоположната им същност се неутрализира като цялата им маса се превръща във енергийни фотони носители на електромагнетизма.
Многобройни са верните изводи, които може да направим от предложените примери. Главния, е че и обективните диелектични противоположности се удвояват и броя им става четири различни противоположни същностти: протон, електрон и антипротон и антиелектрон. Виновник за това удвояване е огледалната инверсия управлявана от Антисиметрията.
Точно затова поради абсолютизирането на превръщането на цялата материална маса в материална енергия е забранено съвмествно съществуване на материята и антиматерията. Това води до логичната хипотеза, че щом има Вселени би трябвало да има и Антивселени, което запазва Космическата симетрия. Затова антиматерията е другата равностойна диалектична половина на света, а Филипов изобщо не я забеляза.
Следователно, докато не разберем напълно смсъла на удвояването на диалектичните противоположности, Метафизиката ще тържествува в средите на научния свят.
Това разбиране вече го има в Тетралектика на природата, като продължение на диалектиката, където се доказва и обяснява, защо Природата е Тетралектична като е изградена не от две, а от четири различни противоположни полярвни същности.
Фактически Тетралектиката е Всеобщия закон или Теория на всичко с формулировка: Всичко е противоположности, които се раздвояват за да се удвоят. Това е единствената закономерна възможност света да съществува, да се развива, да бъде управляван, без намесата на свръхестествени сили, и да е разбираем за Разумния човек, който ще започне да го преобразува.
Така че това е и единствената възможност света да има най-просто несътворимо и неунищожимо потенциално начало, за връзка на материята с антиматерията и раждане на геометричните структури и форми на материята и антиматерията. След което е забранено съвместното съществуване на веществената и антивеществената форма като Вселени и Антивселени в Космическото пространство-време.

Според шумерите светът е сътворен от единна праматерия, от която възникнали и се развили една след друга различните форми на живот. Тази първична материя е п... image YOUTUBE.COM   "Без формат" - Произход на Вселената Според шумерите светът е сътворен от единна праматерия, от която възникнали и се развили една след друга различните форми на живот. Тази първична материя е п... Според шумерите светът е сътворен от единна праматерия, от която възникнали и се развили една след друга различните форми на живот. Тази първична материя е п...       3

  •  



Гласувай:
25



1. zaw12929 - РАЗГЛЕДАЙ- НЕ ВРЕДИ, НЕ ПРОМЕНЯ, НЕ ...
19.11.2020 14:38
РАЗГЛЕДАЙ- НЕ ВРЕДИ, НЕ ПРОМЕНЯ, НЕ РАЗБОЛЯВА!

https://www.youtube/watch?v=IrCK9NL1gOg&t=495s
ЛЕКА МИСЪЛ!
цитирай
2. troia - Здравей!
21.11.2020 15:33
В последно време гледам документални филми за Вселената. Според учените създали тези филми / не съм учен/ тя продължава да расте и да се разширява. До кога ще продължи този процес? - никой не знае. Дали като спре своето разширение ще започне отново да се свива? - пак въпрос без отговор. Хубавото е, че сега живеем в нейния разцвет, защото сега се раждат звездите. След милиарди години този процес ще спре и ще започнат да измират, звездното небе няма да съществува, а ще е вечен мрак. Започнат ли да измират звездите Вселената ще загине. За нас да не говорим.:) Мисълта ми е, че има много тайни, които учените не са разгадали и може никога да не успеем, защото човешкият живот е кратък. Живота на нашата звезда - Слънце също. А понякога се чудя и дали мозъкът ни е способен да го проумее и възприеме...
Има и още един интересен въпрос. От какво се появила Вселената? Добре, избухнала е от Нещо. Ами как се е появило това Нещо? Не може да се е появило от Нищото.:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898183
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031