Снимка https://www.maniveselibasdati.lv Статините са група лекарства, които понижават нивата на холестерола в кръвта.   Статините се използват за намаляване на вероятността от отлагане на холестеролна плака в кръвоносните съдове.   Но проблемът е, че тялото използва холестерол, за да „закърпи“ мястото на увреждане на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, т.е. холестеролната плака е своеобразна лепенка за съда. И ако няма такива щети, тогава холестеролът няма да се отлага в съдовете.   Проблемът е, че днес е доказано, че употребата на статини води до развитие на диабет тип 2. Но, общоизвестно е, че основната опасност от диабет е именно в разрушаването на кръвоносните съдове от излишната глюкоза в кръвта. Интересна е самата история на началото на употребата на статини: те се използват широко от 1970 г. Дотогава за съдовата еластичност се „грижеха“ с помощта на ненаситени мастни киселини, които са най-много в рибеното масло. По-старото поколение си спомня как в детските градини на всички деца се даваше рибено масло с лъжици. Нещо повече, то е подсилено рибено масло: съдържа витамин А (предотвратяване на проблеми със зрението) и витамин D (предотвратяване на проблеми с метаболизма на калция, включително здравината на съдовия каркас.   Странно е, може би това е съвпадение, но точно от 1970 г. (когато е установено масовото производство на статини), рибеното масло в детските градини е спряно, но напразно: днес смъртността от сърдечно-съдови заболявания доминира сред смъртността от други заболявания. И масовото използване на статини не решава този проблем, уви ...   Странно е също така, че йодсъдържащото лекарство "Антиструмин", което също се дава в детската градина на деца и ученици в начални училища, за предотвратяване на проблеми с щитовидната жлеза (състоянието на кръвоносните съдове зависи от нейната правилна "работа") също спира да се дава с началото на масовото  използване на статини.   Какво да правим ? Днес е доказано, че основната роля в увреждането на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове принадлежи на излишък от хомоцистеинова киселина, която се отделя от организма по време на оксидативен стрес (липса на кислород в тъканите).   НЕ е трудно да определите оксидативния стрес сами: трябва да измерите пулса си в покой. Обикновено той не трябва да надвишава 72 удара в минута. Ако пулсът се ускори, това означава, че тъканите изпитват недостиг на кислород и сърцето рефлекторно ускорява ритъма, за да компенсира тази липса на кислород.