Клер Мерчлински Това е заглавието на отличната статия от вчера на проф. Лиза Барет в Ню Йорк. Тази статия е приета от публикацията ми през април „Целта на интелекта  не е да мислим. А да улесни живота на тялото в околната среда. " Но в допълнение към тематичното преобръщане с моята публикация за истинската цел на мозъка и интелигентността, статията на Барет е много актуална и в контекста на пандемията, която ни нападна.   Но първо, няколко ключови точки относно целта на мозъка (според Барет).   Мозъкът е основният команден пункт за управление на тялото. Той изобщо не се е развил за интелектуални пробиви, творчески възходи или падения ,или чувство на щастие. И дори не за точно възприемане на света такъв, какъвто е (от него няма и следа).   Основната задача на мозъка е да гарантира, че тялото е живо и здраво, както физически, така и психически. Всеки мозък изпълнява една и съща основна задача: да осигурява ефективно ресурси за физиологичните системи в тялото на животното (т.е. неговата вътрешна среда), така че животното да може да расте, оцелява и се размножава. Този процес, който е най-важен за живото същество, се нарича алостаза. Чрез него мозъкът регулира тялото в съответствие с разходите и ползите. „Ефективността“ на този процес изисква способността да се предвиждат и задоволяват нуждите на тялото, преди те да възникнат.   Барет оприличава алостазата - контрол върху „телесния бюджет“ (динамиката на неговите приходи и разходи). Всяко действие на тялото (стоене и бягане, учене и спане, въображение и борба ...) изисква изразходването на ресурси - резервите на тялото от вода, сол, глюкоза и др.). Този разход на ресурси е подобен на тегленето на средства от сметка.   Акаунтът се попълва с друга група действия. На първо място, това е храната и сънят.   Работата на мозъка е да гарантира, че акаунтът винаги разполага с достатъчно количество ресурси, необходими за растежа, оцеляването и възпроизводството на съществото.   Сега за мозъка, алостазата и проблемите с пандемията   Всички ние преживяваме трудни моменти, когато сме изложени на висок риск от нарушаване на телесния ни бюджет.   Ако  чувствате пандемична умора и се борите с липса на мотивация, помислете за вашата ситуация от гледна точка на „телесен бюджет“.   Въпросът е, че от гледна точка на „телесния бюджет“, разграничението между психическо и физическо е безсмислено. Чувството на безпокойство и коремна болка са два начина, по които мозъкът възприема физически дискомфорт. Няма такова нещо като чисто психическа причина, защото всяко психично преживяване има своите корени във физическата структура на вашето тяло. Това е една от причините, поради които физическите действия (като дълбоко вдишване или по-дълъг сън) могат да бъдат изненадващо полезни при решаването на проблеми, които традиционно смятаме за психологически.   Ето защо, в случай на психически дискомфорт, опитайте се да си го представите като нещо физическо.   Например, когато ви дойде на ум неприятна мисъл - „Вече не мога да понасям тази лудост“, задайте си въпроси относно вашия телесен бюджет:   „Спах ли достатъчно снощи?“   - Дехидратиран ли съм?   - Може би трябва да се разходя?   - Може би трябва да се обадите на приятел?   Всичко това са средства за попълване на „телесния бюджет“ и най-добрият начин да му помогнете.   И най-важното. Това изобщо не е семантична игра.   Става въпрос за извличане на нови значения от физическите ви усещания, които помагат да насочите действията си в правилната посока за мозъка.   Понеже всичко, към което се стреми мозъкът, е в услуга на телесния бюджет.   Затова не се опитвайте да помагате на мозъка си с мислене и размисъл. Той изобщо не е създаден да мисли. Дайте му това, за което е създаден от еволюцията - помогнете му да попълни „бюджета на тялото“. Малоизвестное интересное

да не мислят с гъза си.

можеш да си чешеш езика, освен с Минка. А тя горката....
Учените са доказали члез биохимичните реакции, които са наблюдавани в мозъка, че при мислене не се забелязват някакви промени, освен в епифизата. Ти да не си и биохимик, освен тюрколог?

Знаеш ли какво е епифиза, как е възникнала и защо в нея понякога се наблюдава засилена секреция, или пък практически отсъствие на такава?
Мозъкът освен биохимични реакции има отделяне на топлина, енергоконсумация, електрическа активност на различните дялове. Изобщо не е свързано с мисленето това, нали?

Това не ти е да боледуваш от Ковид или от друг грип.
Става дума за мислене. По време на мислене, а не на ядене е забелязано единствено по - голям разход на глюкоза или повече разграждане на глюкоза в епифизата. Само това.

Ако чакаш в нещо, голямо няколко милиметра да изгаря толкова глюкоза, колкото е необходима на килограм и половина мозъчна тъкан при усилено мислене, просто ти завиждам за източниците на информация.

Изследвана е цялата мозъчна тъкан по време на мислене. Понимаешъ? И е регистрирано усилено използване на глюкоза само в епифизата.
Ти как се грижиш твоята епифиза и съдовете ти да не заменят силиция си с Калций? Сподели опита си.
Не каза нищо за ербините или Р1б. По същия начин са навлезли тюркските думи, т.е. от тюркски майки , които учат децата си на езика си, а арийските бащи в това време отдъхват.

Ар, ер, ир, ор, ур са фонетични варианти на думата "мъж". Сети се какъв език са говорели арийците. Arian(s) - ар-ия-ен (ен е думата за род, порода с фонетични варианти ин, он, ан), а ия означава владение или територия. Или "мъжете от родовата земя". Възможен е и втори вариант, но значението остава практически същото.
Не съм се загрижил конкретно за епифизата си :). Ако потрябва, тогава.

и да се гръмнеш. Попитах дали си чел поста ми за ербините?

част от евреите са стигнали до Китай и са се смесили с племената , живеещи там. Получават се тройни мелези - от негри, бели и жълти.

какво ти пиша!
Какви евреи, те не са толкова стар народ. Дори не са били народ, а просто племе. Дали са ходили до Китай - не знам.
Тия работи скоро ще ги знаят всички. Ще чакам да оспорваш :):):).

Евреите и арабите имат един прародител по гени. те са смес между негри и бели, но са се разделили по религиозни причини преди 4000 г. според Клесев. Но същия ги е изследвал, а за нас да говори без изследвания, че сме тюрки е тъпо.