За учените не е тайна, че самата планета абсорбира въглерод от атмосферата, използвайки океаните. Всъщност тази нейна функция се взема предвид в моделите, предназначени да ни помогнат да прогнозираме далечните последици от глобалното изменение на климата поради замърсяването на атмосферата (предимно поради емисиите на въглерод). По -рано обаче се смяташе, че почти целият въглерод, уловен от океаните, се връща в атмосферата с вулканичните изригвания.   Има само един начин за изтегляне на въглерод дълбоко в Земята - субдукция на плочите: бавният сблъсък и деформация на тектонските плочи, поради което планетата абсорбира както биологичните остатъци, съдържащи въглерод, така и атмосферния въглерод.   Нови изследвания показват, че Земята абсорбира повече въглерод от атмосферата, отколкото учените смятаха преди. Те моделираха химичните реакции, протичащи в тектонски плочи, използвайки европейския ускорител на частици за синхронично излъчване. Специалистите успяха да създадат интензивен натиск и свръхвисоки температури на зоните на субдукция, симулирайки случващото се в недрата на Земята.   По-специално, екипът установи, че карбонатните скали стават по-малко богати на калций и по-богати на магнезий, когато пътуват по-дълбоко в мантията, което ги прави по-малко разтворими, което допълнително намалява възможността за връщането им в атмосферата чрез вулканични изригвания.   Вместо това повечето карбонати изглежда потъват по -дълбоко и в крайна сметка могат да се превърнат в диамант, като вземат със себе си въглерода, събран от атмосферата през океаните. Сега е ясно, че около една трета от абсорбирания въглерод остава заключен завинаги.   Това откритие ще доведе до промени в уравненията, създадени за прогнозиране на изменението на климата, но това не означава, че можем да си поемем облекчение.   Сам по себе си този процес далеч не спасява нашата бързо затопляща се планета от климатичната криза, но по -доброто разбиране на въглеродния цикъл, който се случва между атмосферата, океаните и вътрешността на Земята, би трябвало да се окаже полезно при очертаването на бъдещия курс. Ако имаме малко повече време, би било добре да го използваме завинаги.   1. Изследване, публикувано в списанието Nature Communications.
Science & Future