• В отговор на книгата на проф. Пламен Цветков „Славяни ли са българите?“

И от целия славянски род най-славни са били българите

Паисий Хилендарски

Тъй нареченият “демократичен“ преход, освен с многото му „хубости“, които донесе за българския народ - такива, като тотално ограбване и разрушаване на промишлеността, селското стопанство, науката и образованието, армията и пр., - се характеризира и с масирана информационна атака върху народностното самосъзнание и традиционната културата на българина, целяща „интеграцията“ му със Запада и усвояването от него на тъй наречените евроатлантически ценности.

Една от проявите на тази атака е вихрещата се през целия „преходен“ период в общественото ни пространство истерична антиславянска, антиправославна и антируска вакханалия, цинично криеща се под маската на привидния патриотизъм.

Политическата цел на тази атака е очевидна и прозрачна – да се внуши на българина, че той няма нищо общо със славянските народи. На вековните ни врагове, които най-после ни докопаха, им е крайно важно да ни изолират от славянския православен свят и да ни лишат от всякаква надежда някога да се освободим от мъртвешката им хватка - за да могат свободно, необезпокоявани от никого, да ни унищожат първо духовно и икономически, а след това и политически, че дори физически. Защото е очевидно, че днешната днешната ни държава, в това смачкано състояние, до което е докарана, едва ли е в състояние самостоятелно да се освободи от смъртоносното иго на западноевропейската и трансатлантическата глобалистическа клика – дори и да се появи по някакво чудо такава политическа воля у едни или други държавници.

1. „Тунгусът“ Пламен Цветков

Един от най-активните „талибани“, избрани от нашите западноевропейски и трансатлантически „приятели“ за оръдие на прокарване на пещерен антиславянизъм и русофобия в българското информационно пространство, е професорът по история в Нов български университет Пламен Цветков.

Тук ще се спра само на два опуса на въпросния „изследовател“: книгата му „Славяни ли са българите?“(София, изд. Тангра, 1998) и статията на същия, публикувана на английски език в турския сайт Yeniturkiye („Нова Турция“) под наслов:. Тurks, Slavs and the origin of Bulgarians („Тюрки, славяни и произходът на българите“ В: Bulgars and Bulgarians (Булгари и българи“, Том 1, стр. 562-567, Анкара, 2002 г.).

Манипулациите започват още от първите редове на въпросните публикации. (По обясними причини от полиграфичен характер англоезичната статия на проф. Пламен Цветков не се цитира тук. - Бел. ред.)

В превод на български в нея пише следното: „Обаче по всичко личи, че дълбоко вкорененият мит за славянския произход на българите се дължи преди всичко, ако не и изключително, на политически причини. До 1601 г. сл. Христа, когато рагузецът Мавро Орбини публикува неговата книга „Царството на славяните“, практически всички правят ясно разграничение между българите и славяните. В желанието си да види въздигането на велика и обединена славянска империя, Мавро Орбини отрича самото съществуване на самостоятелни славянски народи и счита, че русите, поляците, чехите, словаците, словенците, кроватите и сърбите са просто „племена“ на един и същ народ.“

На по-късния етап идеята, че румънците и българите имат славянски произход (1) беше твърдо подкрепена от Русия поради простата причина, че тези две нации са разположени по пътя на руската експанзия към Константинопол и Проливите.“

Тук всяко твърдение е, меко казано заблуда и дезинформация.

Първо, „митът“ (а всъщност тезата) за славянския произход на българите не се дължи на политически причини, а на обективно съществуващо сходство на българския език с другите славянските езици – нещо, което Пламен Цветков напълно безоснователно, но за сметка на това пък много упорито и енергично, отрича.

Колкото и да е странно, потвърждение на верността на „славянския мит“ (грешката е вярна) намираме и в същата статия на проф. Цветков. Цитирам: В превод на български пише: „Теорията за славянския произход на българите се основава главно върху аргумента, че днес българите говорят славянски език. Действително, повечето филолози твърдят, че около 80% от българските думи имат повече или по-малко близки съответствия в славянските езици. Обаче по-внимателният анализ на тези думи води до откритието, че доста много от думите, съществуващи както в българския, така и във всички останали славянски езици, имат повече урало-алтайски, отколкото индоевропейски произход, въпреки че славянските езици без съмнение принадлежат към семейството на индоевропейските езици. Например отдавна е установено, че такива думи като „товар“, „книга“, „отец“ са вероятно ранни алтайски заемки в славянските езици .“

„Откритието“, че общите думи между славянските езици и българския са всъщност заемки от урало-алтайските езици (в числото на които Цветков включва и тюркските езици), е очевиден абсурд, с опровергаването на който, уважавайки интелекта на читателите, дори ми е неудобно да се занимавам. (Какво струва само заявлението, че, видите ли, думата „книга“ била заемка от езика на тунгусите, чукчите и др. сибирски народи, намиращи се до ден-днешен в първобитно-общинен стадий на развитието си! В книгата си „Славяни ли са българите?“ проф. Пламен Цветков стига до още по-радикален извод за същността на съвременния български език - което е наистина „перла“ на модерната лингвистична мисъл!): „Както в прабългарския си, така и в новобългарския си вариант българският език сякаш може да се определи като урало-алтайски... българският би могъл да се смята за единствения аналитичен урало-алтайски език .... българският е урало-алтайски език под силно влияние на индоевропейските езици.“ - стр. 142).

И така, съмнителното сходство само на няколко думички от руския език с няколко думички от някои урало-алтайски езици (2) за новоизлюпения „езиковед“ Пламен Цветков е достатъчно основание да постави под съмнение не само славянския, но дори и индоевропейския характер на съвременния български език, и да го обяви да език от урало-алтайската езикова група! А наличието на 80 % лексикални съответствия (според филолозите, с които Пламен Цветков всъщност и не спори по въпроса – съответно става дума за десетки, че и стотици хиляди словоформи и морфеми) между българския и останалите славянски езици според него няма никакво значение и не е показател на каквато и да е близост.

На кое да се чуди човек първо, на ума ли, или на безразсъдната „научна“ дързост на този автор!

 

1. Това твърдение е заблуда или злонамеренна лъжа. За съжаление, руската историческа наука, вероятно под влияние на западновропейската (предимно германската), или поради някакви други причини, възприема тезата за тюркския произход на тъй наречените “прабългари” и може би най-много допринася за налагането на тази категорично невярна и с нищо не обоснована теза в българската историография (чрез академик Марин Дринов, проф. Васил Златарски и др.). Така че в това отношение повечето руски историци (но, разбира се, не всички: например Юрий Венелин, архимандрит Леонид, Д. Иловайски, академик Н.С. Державин и др. са считали българите за славяни и преки потомци на траките) са по-скоро съмишленици, отколкото противници на  Пламен Цветков и мнозинството от колегите му.

2. Хантийски, мансийски, тунгуски и пр. екзотични ескимоски народи, намиращи се на първобитно-общинния стадий на историческото развитие. За тях няма никаква сигурност, че дори и действително да се употребяват в тези езици, те  не са заемки от руски език.

 

СЛЕДВА

Д-р Николай Тодоров е роден през 1957 година в Република Молдова. Завършил е славянски филологии в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Бил е научен сътрудник в Молдовската академия на науките и ръководител научна лаборатория в НИИ по психология и педагогика към Министерството на образованието на Молдова, зам.-главен редактор на вестник „Родно слово“ в град Кишинев, преподавател по руски език в гр. Кишинев, по български език в Измаилския държавен педагогически университет, в Българския теоретичен лицей „Христо Ботев“ в град Букурещ и другаде. Той е един от основателите и дългогодишен член на ръководството, а през 1992-1995 г. и председател на Дружеството на бесарабските българи „Св. Св. Кирил и Методий” в град Болград, Украйна, (което е първата обществена организация на бесарабските българи в бившия Съветски съюз). През 1992 г. записва докторантура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“; защитава докторат пред ВАК по специалността „български език“.

През 2004/2005 г. е докторант по философия към Виенския университет. Член е на Научното дружество на българистите в Молдова. Д-р Николай Тодоров е автор на множество научни и публицистични статии, учебници, речници, помагала, излезли в Молдова и България. Участва в международни научни конференции в Кишинев, Москва, Одеса, София, Велико Търново, Букурещ, Будапеща. През 2008 г. издателство „Тангра“ публикува книгата му „Българският именник в стара и нова Европа“.

В момента подготвя нов труд, посветен на старата история на българския народ. Владее в различна степен руски, румънски, английски, немски, сръбско-хърватски, ползва за научна информация латински, старогръцки, старобългарски и други езици.