Тайните на един от най-амбициозните американски проекти започнаха да излизат наяве след размразяването на ледовете на Гренландия. Какви ужасни тайни от втората половина на 20-ти век, които заплашват причинена от човека катастрофа през 21-ви век, американските военни се опитаха да погребат в леда?   SFERA – Pro Историю 







Как американците стигнаха до Гренландия? По време на Втората световна война американската армия окупира Гренландия, за да предотврати превземането на острова от германците.   На германските войски не е  било писано да стигнат до острова. Но скоро започва Студената война със СССР. Островът придоби голямо стратегическо значение, тъй като се намира между Съединените щати и западната част на СССР.   През 1946 г. американците предлагат на Дания да купят Гренландия от тях. Дания не искаше да продава острова, но позволи на Щатите да разположат свои военни бази там. През 1951 г. е подписано първото споразумение между САЩ и Дания. В същото време споразумението по никакъв начин не регулира въпроса за разполагането на ядрени оръжия в тези бази. Изграждане на ядрен реактор През 1957 г. датчаните изразиха нежеланието си да видят ядрени оръжия на своя територия. Подобни изявления обаче бяха само за медиите. През ноември същата година американският посланик попита датския министър-председател Хасен дали датското правителство трябва да бъде информирано, ако САЩ разположат ядрените си оръжия в Гренландия. Няколко дни по-късно Хасен отговори, че въпросът на посланика не се нуждае от коментар. Датското правителство просто заяви, че не иска да знае какво прави Америка на техния северен остров.   Така че защо САЩ наистина се нуждаят от ледения остров?     "Леден червей" Докато СССР започна да разполага междуконтинентални балистични ракети (МБР), американските военни бяха в тежко положение. Факт е, че всички ракетни програми бяха взети от армията и прехвърлени на ВВС и НАСА.   Тогава, през 1958 г., в Пентагона се ражда план за изграждане на нова военна база, скрита в ледовете на Гренландия. Проектът е кръстен "Леден червей". Според проекта базата трябваше да бъде с дължина до 4000 километра, за да побере 600 ракети с ядрени бойни глави, което според американските военни експерти би било достатъчно за унищожаването на основните цели на територията на СССР. Комплексът трябваше да се управлява от 60 командни центъра, като се предвиждаше да работят 11 хиляди души в базата.     Още през 1957 г., за да проучат възможността за дългосрочни военни действия в условията на Далечния север, Съединените щати започнаха изграждането на автономен военен лагер под ледовете на Гренландия, който беше наречен Стиснатият юмрук. Проектът се оказа успешен. Тогава военните решиха да построят няколко бази от типа „Стиснат юмрук“ и да ги свържат с мрежа от  тунели под леда– тоест да съживят „Ледения червей“ по този начин.   Скоро бяха положени 21 тунела с дължина 3000 метра. Всички необходими комуникации - ВиК, ел. и парно. Те построяват няколко дървени къщи, магазини, библиотека, театър, фризьорски салон, склад за съхранение на хранителни продукти, научна лаборатория, лазарет и дори параклис.   Официално това съоръжение е известно като изследователска станция за сондиране на лед.   Но успяха ли американците да реализират напълно такъв мащабен проект?
Съдбата на ледения червей Военният лагер съществува до 1966 г. Скоростта на движение на ледовете на острова надвишава изчислените стойности и унищожаването на изградените съоръжения би настъпило 2 години след построяването. А премахването на милиони тонове сняг на месец би било много скъпо. Проектът не се оправда. Базата е наблюдавана до 1969 г., когато ледът напълно поглъща всички сгради.   Американците нямаха време да инсталират нито една ядрена ракета в строящата се база. Тогава какви действия на военните в базата могат да доведат до екологична катастрофа?  






Заплаха от екологична катастрофа През 1960 г. в лагера пристига малък ядрен реактор ПМ-2А, тежащ 400 тона. Той генерира мощност от приблизително 1,56 MW. Освен реактора са внесени и други елементи от централата - генератор, турбина, пултове за управление.   ПМ-2А работи в лагера общо 33 месеца. През това време се образуват около 178 тона радиоактивна вода, която се излива в ледовете на Гренландия.
След затварянето на базата останките от нейните съоръжения и радиоактивните отпадъци бяха оставени на място. Военните очакваха, че те ще бъдат завинаги погребани под слой сняг и лед.   Но поради променящия се климат ледът в Гренландия започна да се топи. Останалите в леда химически и радиоактивни отпадъци вече могат да попаднат в околната среда. Според еколозите, ако не се занимавате с изхвърлянето на токсични отпадъци, тогава до края на 21 век отрицателното въздействие на вредните вещества ще бъде невъзможно да се обърне.   Но нито САЩ, нито Дания няма да направят нищо. Формално базата остава собственост на американската армия, но земята принадлежи на Дания. И двете страни отказват да отделят пари за обезвреждане на опасни отпадъци.     Да, и американците със сигурност биха искали да скрият всяко споменаване на тези събития, но заплахата придобива такъв обрат, който вече не е възможно да се скрие.   Автор:   Ляна

а и тъпите янки си оставиха радиоактивните отпадъци в Гренландия. А ми пеят за зелена енергия. Кофти мозъци.