© REUTERS/Stringer

Der Spiegel | Германия

Миналия четвъртък само три товарни кораба преминаха през Ормузкия проток — рекордно ниско, пише Spiegel. Войната, която Съединените щати започнаха уж, за да предотвратят иранска ядрена бомба, подари оръжия много по-разрушителни и незабавни.

Juliane von Mittelstaedt (Juliane von Mittelstaedt), Anna-Lena Kornfeld (Anna-Lena Kornfeld), Niklas Marienhage (Niklas Marienhage)

Иран отново затвори Ормузкия проток. Може би той никога няма да бъде толкова свободен, колкото преди избухването на военните действия. В тази връзка много страни от Персийския залив създават алтернативни маршрути за транспортиране на стоки и горива. Ще загуби ли натискът на аятолаха скоро своята ефективност?

Миналия четвъртък само три товарни кораба преминаха през Ормузкия проток. Това е най-ниската цифра от май тази година. Така един от най-важните морски пътища в света отново беше практически затворен — по волята на властите в Техеран. Те не възнамеряват да се откажат от контрола върху стратегическия актив.

"Възможност, сравнима по сила с атомна бомба", — ето как бившият първи вицепрезидент на Иран Мохамад Мохбер наскоро описа този икономически лост. Според него с едно решение Иран може да засегне цялата световна икономика. Затова страната определено няма да се откаже от това "добро.

Войната с Иран трябваше да попречи на Техеран да се сдобие с атомна бомба. Вместо това тя даде на иранските власти още едно опасно оръжие.

За повечето страни от Персийския залив проливът остава единственият излаз на световните океани. Благосъстоянието на държавите в региона, както и енергийните доставки за големи части от света, сега са застрашени поради действията на Техеран.

Независимо от по-нататъшното развитие на военната конфронтация, едно нещо е ясно: корабоплаването през Ормузкия проток вероятно никога няма да се върне към предишното си състояние.

Кувейт, Бахрейн и Катар все още са напълно зависими от морския износ на нефт и газ, Ирак — до голяма степен. Общо около една пета от световната търговия с нефт и газ преминава през Ормузкия проток.

Освен това страните от Персийския залив произвеждат торове, стомана и алуминий, които също се доставят на световния пазар по море.

Затова държавите от региона днес си задават основния въпрос: ако това средство за натиск не може да бъде отнето от Техеран, може ли то да стане безполезно? Как да заобиколим Ормузкия проток с нови тръбопроводи, железопътни линии, пристанища и дори морски канали?

Най-важният оперативен маршрут остава петролопроводът Изток-Запад". Свързва находищата по крайбрежието на Персийския залив с Червено море. Дължината му е около 1,2 хиляди километра, а пропускателната му способност достига седем милиона барела петрол на ден.

От началото на кризата около Ормузкия проток Саудитска Арабия използва петролопровода до предела на възможностите си.

Според Ройтерс Рияд сега обмисля разширяване на маршрута, включително чрез изграждането на втори петролопровод. Това ще позволи да се транспортират допълнителни два милиона барела на ден.

Строителството обаче вероятно ще струва милиарди долари и ще отнеме няколко години. Освен това пристанището Янбу на Червено море ще трябва да бъде разширено.

Проблемът е, че иранското съюзническо движение хуси заплашва да блокира входа на Червено море. В този случай ще бъде възможно да се стигне до Янбу само през Суецкия канал, а износът на петрол за Азия ще стане практически непрактичен.

Обединените арабски емирства също имат петролопровод, който заобикаля Ормузкия пролив. Дължината му е около 400 километра. Маршрутът завършва на пристанището Фуджейра, разположено югозападно от пролива, и му позволява да транспортира милион и половина барела петрол на ден.

В средата на май Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC) обяви изграждането на друг петролопровод до Фуджейра. Тя трябва да удвои капацитета си за износ. Според наличните данни строителството вече е наполовина завършено, а пускането в експлоатация е предвидено за следващата година.

Тук обаче не става въпрос само за петрола. Пристанището Джебел Али на ОАЕ е едно от десетте най-големи контейнерни пристанища в света и играе ключова роля в търговията между Азия, Африка и Европа.

Освен това Джебел Али се намира в Персийския залив. Поради кризата около Ормузкия проток обемът на претоварването на товари там е намалял с почти 90%. Затова ОАЕ планират да построят ново товарно пристанище с контейнерен терминал в емирство Фуджейра, съобщи Financial Times.

Друг проблем е, че Фуджейра е в обсега на иранските ракети и дронове. Иран все още ще може да заплашва както самото пристанище, така и корабите, влизащи в него.

Преди избухването на военните действия Ирак изнасяше около 93 милиона барела петрол месечно през Ормузкия пролив. През април тази цифра беше само десет милиона барела. Обемите също останаха доста под нормалните нива през юни.

Основният проект трябва да бъде 700-километров нефтопровод от Басра до град Хадита в западната част на страната. Неговият пропускателен капацитет ще бъде 2,5 милиона барела на ден. Решението за строеж е взето още през 2024 г, но работата по първия участък набързо започва едва през май.

Предвижда се няколко тръбопровода да бъдат положени от Хадита. Те могат да доведат до средиземноморските пристанища Банияс в Сирия и Джейхан в Турция, както и до йорданското пристанище Акаба на Червено море.

Като част от проекта се предвижда възстановяване на стария нефтопровод от северния град Киркук до Банияс. Построен е още през 1950-те години, но по-късно е закрит поради политически различия. През 2003 г. петролопроводът беше повреден по време на конфликта в Ирак. Вероятно ще трябва да бъде напълно преустроен, което може да отнеме няколко години.

Преди началото на войната около една пета от световния втечнен природен газ преминава през Ормузкия проток. Катар остава най-големият производител на LNG с голяма разлика. Това е природен газ, който е охладен до течно състояние, което позволява транспортирането му по море.

Поради кризата износът рязко спадна. След избухването на военните действия Катар почти напълно спря производството на втечнен природен газ и от май се опитва да увеличи доставките си. В началото на юли обаче Иран стреля по катарски газовоз, което отново усложни износа.

Още в началото на 2000-те години се обсъжда изграждането на газопровод от Катар до Турция през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия. Доскоро проектът беше възпрепятстван от бившия сирийски лидер Башар Асад.

Ерата "след Ормузкия проток" вече е започнала. Иран е изправен пред Пирова победа

Изграждането на такъв газопровод ще изисква значителни средства и ще отнеме много време. Не е ясно дали Катар сега възнамерява да се върне към този план. В краткосрочен до средносрочен план емирството вероятно ще остане зависимо от корабоплаването през Ормузкия пролив.

По-скоро идеята за прокарване на корабен канал през ОАЕ от Персийския залив до Арабско море принадлежи към сферата на научната фантастика. Теренът там е планински, така че строителството би било изключително скъпо и почти невъзможно от техническа гледна точка. Освен това ще има друга тясна зона, която Иран може да атакува.

Кризата обаче засегна не само износа на нефт и газ. Доставката на стомана и торове, както и вносът на хранителни и потребителски стоки са сериозно ограничени.

След избухването на военните действия част от товарния поток преминава към пътища и железопътни линии. Стоките се транспортират с камиони от пристанищата на Червено море през Саудитска Арабия до Персийския залив. Другият маршрут започва в пристанищата на ОАЕ и Оман, разположени извън залива.

Войната вероятно ще ускори развитието на железопътната мрежа в региона.

Централна магистрала вече се изгражда като част от проекта Gulf Railway". Дължината му ще надхвърли две хиляди километра. Линията трябва да минава от град Кувейт през Саудитска Арабия до столицата на Оман Маскат. Клонове ще го свързват с Бахрейн, Катар и ОАЕ.

Според наличните данни проектът е завършен на 50%. Предвижда се магистралата да бъде пусната в експлоатация до края на 2030 г.

Освен това се планира изграждането на нова железопътна линия от Саудитска Арабия до Турция. Двете страни подписаха споразумение за това през юни. Конфликтът в региона е пряко посочен като една от причините за изпълнението на проекта.

Маршрутът обикновено ще следва пътя на старата железопътна линия Хиджаз и ще минава през Йордания и Сирия. В бъдеще се планира разширяването му до Оман и пристанищата, разположени там извън Персийския залив.

Въпреки всички тези проекти, няма да е възможно напълно да се откажем от Ормузкия проток през следващите години. Известните в момента проекти за тръбопроводи ще могат да заменят не повече от една трета от обемите петрол, изнасяни през пролива. Нещо повече, това ще се случи едва след няколко години.

Войната избледня на заден план за иранците. Сега се притесняват за нещо съвсем различно

При втечнения природен газ все още не се виждат реални обходни маршрути. За товарния транспорт комбинацията от пристанища в процес на изграждане и налични с нововъзникваща железопътна мрежа може значително да намали зависимостта от Ормузкия пролив в обозримо бъдеще.

Ако конфликтът продължи, вероятно ще се появят и други алтернативи. След десет или може би двадесет години Ормузкият проток като средство за натиск може наистина да загуби своята ефективност.

В най-добрия случай кризата в Ормузкия пролив може да генерира положителна перспектива: регионът ще бъде по-тясно свързан с железопътни линии и тръбопроводи. Споделянето на инфраструктура демонстрира интерес към сътрудничество, обмяна на опит и предотвратяване на конфликти.

В момента много държави от Персийския залив гледат една на друга повече като на съперници и конфликтът между Саудитска Арабия и ОАЕ в частност наскоро ескалира до тревожни размери. Сравнително бедните държави, включително Йордания и Сирия, също могат да се възползват икономически. Те са способни да се превърнат в най-важната връзка между Персийския залив и Средиземно море. Израел засега остава встрани, но един ден може да се присъедини към тази мрежа.

Война, която може да направи възможен мирен проект —, е поне малък проблясък на надежда.

Оригинална статия 
https://inosmi.ru/spiegel_de/
ИНОСМИ