Сънувах баща ми със зачервени очи сякаш беше плакал и ме извика по име, а този сън го сънувах през нощта когато бях решила да напиша този разказ, дали по този начин не е искал да ми каже, че може би съжалява за всичко което ми е причинил ? Няма как да знам!  

***   

На връх Нова Година майка ми е била оставена сама вкъщи бременна, а всички останали обитатели  включително и баща ми били отишли някъде да празнуват без нея. Даже била заведена в родилното през деня без да има болки или някакви други признаци ,че е дошло времето да ражда. Когато я прегледал акушергинеколога ѝ казал:,, Когато узрее плода той сам ще си падне.,,.  Разбира се тези думи не са впечатлили баща ми особенно, но той останал  разочарован, че майка ми не е останала в болницата и няма да може да празнува така както си го е мислил той. Но въпреки това той пак я оставил сама. А тя решила да почисти къщата изцяло, защото какво да прави друго щом е сама. И така на деветият ден от Новата Година аз съм се появила на бял свят. 

  ***  

Не си спомням баща ми да ми е казвал, че ме обича. Не си спомням да ме е целувал било то по бузите, челото или косата. Не си спомням да ме е държал на коленете си и да ме е прегръщал силно. Не , не съм била много малка, за да нямам такива спомени, все пак съм живяла при него до осмата си година, а на тези години спомените би трябвало да са ми ясни, а не замъглени. Даже по думите на майка ми, не е искал да ме вземе от родилният дом, защото съм била момиче, а не момче. Може би се питате защо си мисля за тези неща, ами много просто, опитвам се да правя сравнение между един родител и друг, а разликата е огромна. Това е така, защото хората са различни, а щом са различни значи и техните действия за едно  и също нещо също ще са различни. Може би се питате какво изпитвам към него след толкова много години и защо се сещам за това? Опитвам се да си отговоря на въпроса, защо хората се женят щом ще мислят единствено и само за себе си ? И не е ли по-добре да си останат сами, а не да разбиват живота на другите около тях?  

***  

Една нощ не можах да заспя до късно, може би до малките часове. В главата ми съчинявах диалози, какво би ме попитал той- баща ми, какво бих му отговорила аз. На другият ден трябваше да се видя с него, така както беше разпоредил съдът, всяка втора и последна седмица от месеца да се виждам с баща ми съботно-неделно. Разбира се моите диалози си останаха в главата ми и никога не ги преповторих пред него като възможни въпроси и отговори. Той ме заведе в един ресторант и вместо цялото му внимание да е към мен той заглеждаше жените по съседните маси. Стана ми толкова неудобно, че чак се разплаках и му казвах:,,Хайде да си ходим, не искам да седим повече тук,,. Била съм на десет години достатъчно голяма, за да разбирам някои неща от живота.
Всъщност спомените ми с него са много малко може би, защото рядко сме се виждали,рядко сме общували и малко сме били заедно. Аз ходих в дома в който се бях родила също доста рядко, за да  ги видя тях-дядо ми и баща ми. Къщата не се беше изменила почти никак и обстановката си беше абсолютно същата сякаш времето беше спряло.
Дядо ми ми  беше ушил едно много красиво палто черно на цвят с качулка, което много обичах. А преди да почине ми разказа някои неща от живота си. Но не отидох на погребението му бях се уплашила до смърт, защото се страхувах от починали хора., а по късно баща ми ме заведе на гроба му, но аз не плаках бях като вцепенена, само баща ми много плака, а аз го гледах и нищо не му говорех, сякаш бях онемяла.
Един ден баща ми ми каза,че се запознал с момиче. Аз така и не разбрах какво е това момиче, но по късно ми се изясни, че жената с която се е запознал всъщност не се е била женила никога и за това той я наричал ,, момиче,,.Как са се запознали не ми беше много ясно, а и той не ми разказа никога. И така аз изведнъж престанах да ходя в тази къща и спрях да виждам, и баща ми за много дълъг период от време. Може би защото бях пораснала и  се бях вече омъжила  и животът ми течеше в друга посока. Не знаех, че след доста време пак ще се видим и ще бъдем заедно , но това е тема за друг разказ. Живота така беше извъртял нещата, че той почина на една средна възраст, не беше стар, но аз не можах да отида на погребението му. Намирах се на друго място и в друга житейска ситуация за която няма да споменавам сега. И за това кой , кога и как ще си замине от този свят знае само Създателят.

 ***  

Може би се питате какво изпитвам към него сега след толкова много години? Обръщам се навътре към себе си и се опитвам да открия нещо, което да ми подскаже, какво да отговоря на този въпрос и с изненада установявам- НИЩО! Макар, че съм му простила абсолютно всичко!