Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2022 11:08 - Кой даде импулс за Ренесанса в Европа
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 1489 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Това са словата на Боян Мага пред събраните Богомили:

А долу, дето витловидната стълба затръшваше в широка площадка, начеваше продълговата подземна горница, осветена от желт пламък на вощеници.
И когато сетният черноризец влезе, всички паднаха на колене.
И той застана пред аналой, на който лежеше разгърната книга – и обгледа коленичилите.
А те приличаха на широко море, през чиито черни талази е минала буря.
Черноризецът бе висок и през черното покривало се не виждаше образа му. Под сгърчената светлина на треперливи свещи той приличаше на тъмно желязно изваяние.
Той обърна няколко листа от голямата кожена книга, та прочете :

 

„…И рече им: -
„ Няма по-силна обич от тази – да положиш душа за свои и за тугини! Готов съм за вас душа да дам, братя Мои – : готов съм кръстна смърт да приема за всички ви! –
„ Който между вас желае славата Ми, – свой Ми е, защото желае славата на Небесата. А който между вас желае смъртта Ми, враг Ми е, защото желае смъртта на Светлината: – за свои и за чужд съм готов на кръстна смърт, братя Мои! –
„…И после им рече: -
„ – Това ви повелявам : обичайте се един другиго! Мрази ли ви светът, знайте, че Мене преди вас намрази!
„ Защото сте чужди на света. Защото не сте от света.
„О, да бяхте от света, обичал би ви светът! Че светът пази своето. Но – вие сте тугини на земята!
„Не сте от света, а Син Човешки ви от света избра, та светът ви намрази и по вашите пътеки сложи клюси, а по друмовете ви – примки –
„Ала – не пускайте страх в сърцето си, братя Мои, – и не ломете ръце о зида на презрението! – Това ви възвестих : да се не съблазните! –
„И ето : пак ви казвам, братя Мои – : от синагогите ще ви прогонят! И време настъпва (а близко е това време -), кога всеки, който ви убива, ще мни че служба принася Богу!”

Гласът му бе строг и звънлив.
И всички познаха гласа на царския брат.
А пред него се леко вълнуваха тъмните талази на широкото замряло море.
Те мълчеха до един, паднали на плочите, – и сякаш чакаха ангела на смъртта – да мине над тях.
И тогава черноризецът заклопи книгата, опря ръка на нея – и тихо рече :
- Готови за смърт бъдете, братя мои! – готови за поругание, за мъки и за – смърт! Защото Той бе казал някъде : „Чрез Мене се идва при Отца!” – И можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа, – освен чрез кръст?

- А колцина от вас могат понесе поругание, мъка и смърт? Да запита всеки сърцето си овреме : да запита сърцето си насаме : готов ли съм за Голгота?
- И който не вижда още готов себе си, – да потърси подкрепа от по-силните! Има кой да помогне! Има кой да защити! Само ревност за вярата топлете в себе си, братя мои, – и глад за повече небе!

 

Гласът му почна да расте, сепнаха се огнени трепети в словата му – и той сякаш фърляше мълнии в душите на сбраните, като показваше с костелива ръка небесата.

А те слушаха, все още паднали на колене, – и това море от тъмни хора приличаше на изгорял град, нахвърлял върху тъмна стъгда своите черни главни.

А Боян Магът говореше :
- Не се бойте, братя мои! Не се бойте: – за Христа нищо не е страшно! – Та един ли е само погинал за Него? И кой посмя да поругае паметта на мъчениците, убити за Негова слава?
- Ала грейте в себе си жад за подвиг – и чудо ще порасте в сърцето ви! Погледнете вселената : два пожара горят – вдясно и вляво. – Единият пожар гърми тържествено празничните звуци на преплетени пламъци. И той озарява пред себе си съкровищата на цял свят, за да хвърли вълшебство върху онова, що зоват хората щастие, разкош, великолепие, хубост. И пламъците му огряват честити лица, сити души, изтънчени движения, – а всяка негова искра озарява младеж и мома, които се прегръщат.
- Ала пред големия пожар блести златно изваяние – и скъпи камъни покриват одеждите му, а на короната му пише : „Гордост и Суета”. – Ще идете ли там, братя мои? Ще идете ли да се поклоните на златния изтукан?
-…Там ще намерите вси наслади. Трапезите на Греха са накитени със скъпоценни украшения – и всяко от чудесата на човешкия ум служи на един грях. Там под багрите вълни на високи пламъци, се къпе шествието на онези, които светът зове щастливци : ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?
- Ако сещате слаби нозете си – и ако вашият поглед криви към вчерашните дни на щастието , които ви научих да презирате, – вървете там : широки са трапезите на Греха, а златният друм към Гордост и Суета – е друм, с цветя посипан!

 

А те лежеха пред него на студените камъни, – опрели чела о земята, – и мнозина се разплакаха.

И пред тези разкървавени от подвиг души се наново пронесе позорният спомен за минали дни – и тяхната съвест се сгърчи от болка, защото сещаха още по снагата си лепкавите петна на многодневен грях.
А той разбра – и кротко позвънтя гласът му. И словата му се разнесоха тихо, сякаш прошепнати от ангел :
- Не ви съдя, братя мои! О, знам : не ще се върнете! Не ще подирите вече – знам – златните кидари на Божия Враг! Ала де ще идете : питала ли се е душата ви? Знаете ли, че има само един път – и само една врата?
- …Пожар гори и там – зад тази врата, – зад дясната врата, но – друг е този пожар!…Там горят хора, презрели златния кумир и светлите трапези.
- …Пламъкът хапе телата им, пърли кожата им, – а спуканите жили пръскат ручеи кръв, но кръвта пламва – и по изгорелите мишци жилите се гърчат като струни на страшни арфи…
-…Главата пада в безсилие назад – и безумието на болката отнема съвестта на запаления. Ала след миг той се отново сепва – и непокорната плът се гърчи като змия около зачервения железен кол, който я стиска в прегръдките на своите пръстени от остра, нагорещена тел…
- И погледът дири нещо, – дири хладно небе. – копнее по ивица студен кръгозор, – ала над него се извива само сив дим. И горе, дето трябва да има небе, червените пламъци тъкат мрежа от жестоки камшици…
- И – след ужасни приливи и отливи на свяст – мъченикът става неподвижен – и пламъците само една обгорена главня, която е била някога човек.
Гласът му се сниши – и уплахата пред един дълго чакан въпрос разтърси талазите на всяка душа…
- Защо те умират, братя мои? Кой ги е довел там? Не ги ли уплаши миризмата на запалена човешка плът? Не ги ли пропъди пъклената горещина на тази огромна пещ?
- …Там, пред вратите, стои Човек. И Той е бос, Неговият хитон е скъсан, на главата Му се вижда венец от кървави тръни, а по ръцете му рани от гвоздеи цъфтяха като ужасни кървави трендафили…
- Христос стои пред вратите – : за Него са дошли да умират те! И в мига, когато помътената свяст се губи сред болката на огнени камшици, те чуват кроткия Му глас да пръска като с ледна роса душите им – и да им говори: „Верни сте Ми били за всичко, деца Мои – : встъпете в радостта на Моя небесен чертог! Там ще ядете Небесен Хляб и ще пиете Жива Вода, от която се не ожаднява! Елате в радостта на своя Господар! – Елате на пира на Младоженеца!”

 

Той спря.
А те чакаха още, още.
И, като протегна към тях десница, черноризецът запита с шепот:
- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?
- Надникнете в душата си, та вижте, ще ли можете! И, ако отвъд вратите мъчителите жигосват с огнено клеймо вашите майки, изтезават с меч и бич братята ви – и в неистови прегръдки позорят сестрите ви, – къде ще отидете? – Ще ли напуснете огненото ложе, ако ви обещае Врагът Божи милост над вашите близки – ако пусне на волност вашите сродници, а вам даде място на своите трапези? – Ще ли минете край кроткия взор на Христа, за да се поклоните на златния кумир?
- О, не се бойте: Христос не ще ви погледне с упрек! Ала можете ли понесе кротката скръб на тези тихи, насълзени очи? – Кажете, братя мои, – кажете: къде ще вървите? В кой пожар ще пратите своята душа да приеме кръщение?

 

А въпросът бе страшен – и те не смееха.
Те гледаха земята, от гърдите им се къртеха тежки въздишки, както се кърти скала, – но устата им мълчеха, защото всеки виждаше опасния път, а никой не бе сигурен, че ще го избегне.

- Кажете, братя мои – : с ръка на сърце кажете!
О, те не смееха!

И когато черноризците станаха, защото страшната проповед на смъртта бе свършена, дълго не смееха да се погледнат един другиго.
Те стояха с наведени глави – и всеки жадуваше в опасен подвиг да изпита себе си – и една обща сила сближи тези сбрани хора – и трепет премина отведнъж през душите им, както мълния разклаща канарите на балкански връх.
И от човек на човек преминаха свещени тръпки – и те се усетиха чужди на всичко вчерашно, на всичко днешно – и светът, измамата, суетата, домашното огнище, обичните хора – : всичко се плъзна някъде далече – далече.
И всичко, що пазеше техният спомен, се скри като забравено, излишно, чуждо…
…А пред тях стоеше той, – братът на цар Петра, – вълшебникът, – и разбра той свещените тръпки на духа – и простря ръце над тях, а те паднаха – да ги благослови.
И, кога кръстоса над главите им своите ръце, в душите на черноризците мина страшният трепет, който води човека на мъка и на смърт – в името на нещо свято, което душата крие и не дръзва да яви никому.
…И пред наведените очи блеснаха огромни бели пламъци – като крила на лъчиста птица. И неясен ведър глас зашумя в душите на сбраните – и отново се разнесе страшният трепет на Тайната и Подвига…
…И всички паднаха ничком, сякаш душата им бе опърлена от огнените езици на Свети Дух.

Източник:
Николай Райнов„Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г.
 Богомилите и Светия граал (Част 1)

 

http://www.youtube.com/watch?v=7J3HQZlmzl0&feature=related
Богомилите и Светия граал (Част 2)

http://www.youtube.com/watch?v=2pphnNp8fNg&feature=related
 Богомилите и Светия граал (Част 3)

http://www.youtube.com/watch?v=a-x8NRAVqi8&feature=related



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, virtu. Правилно си раз...
29.06.2022 08:34
Здравей, virtu. Правилно си разбрала откъде започва Ренесанса в Европа. Богомилите отиват на запав и повдигаст духа на Италия и Франция, по-късно и на останалите държави. Боян Мага е основоположника на учението. Според някои по-нови изследвания той е от царския род Дуло, който управлява по това време Първото Българско царство. Като прочетох първия абзац разбрах твоето мнение и поглед към това събитие.
Поздрави!
цитирай
2. virtu - Благодаря , Барин , за Коментара . Трябва да знаем своето и да го пазим .
29.06.2022 09:22
barin написа:
Здравей, virtu. Правилно си разбрала откъде започва Ренесанса в Европа. Богомилите отиват на запав и повдигаст духа на Италия и Франция, по-късно и на останалите държави. Боян Мага е основоположника на учението. Според някои по-нови изследвания той е от царския род Дуло, който управлява по това време Първото Българско царство. Като прочетох първия абзац разбрах твоето мнение и поглед към това събитие.
Поздрави!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 1925183
Постинги: 1141
Коментари: 1583
Гласове: 9310
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031