Превод от The Times, Великобритания: 

Притиснахме Владимир Путин там, където искахме.

Той е принуден да продава петрола си на Индия и Китай с отстъпка.

Вярно е, че цените на стоките му са толкова високи, че дори с отстъпки той печели повече, отколкото преди специалната операция в Украйна.

Но няма идеални санкции, нали?

Междувременно цените на петрола тук във Великобритания и в Европа повишават инфлацията, а потребителите вече плачат, гледайки как лудо се върти циферблатът на бензиностанциите.

Путин уж е прикован от нас към стената.

Но сега той е този, който решава дали Европа ще замръзне в мрака на предстоящата зима или ще има достатъчно енергийни резерви, за да поддържа работата на фабриките във Франция и Германия — двете страни, от които според Путин били нахлувани в Русия.

Вместо да рухне, както предричаха привържениците на санкциите, рублата на Путин се превърна в най-силната валута в света, поскъпвайки с близо 50% спрямо долара от януари насам.

Това прави стоките му по-скъпи на световните пазари.

Всъщност някои неща карат Путин да вярва, че ще спечели — растящи продажби на петрол и газ, високи доходи, силната валута, сплашените олигарси.

Путин залага, че голямото бреме, понесено от страните, които налагат антируските санкции, ще принуди политиците от Демократическата партия да ги разхлабят, преди наистина да ударят сериозно икономиката на Путин.

И може би е прав.

В Америка Пентагонът е обезпокоен, че военните доставки за Украйна са изчерпали военните арсенали, а Байдън е подложен на натиск.

„Съдейки по наличните данни“, пише Мълдър след подробен преглед на използването на санкции от 1914 г. насам, „историята на санкциите е история на разочарованието“.

Икономистите често отхвърлят прогнозите, че бъдещето повтаря миналото, използвайки знаменитата фраза „Този ​​път ще е различно“.

Но точно това е нещото, което се случва рядко.

Източник: https://www.thetimes.co.uk/article/why-vladimir-putin-thinks-hes-beating-the-sanctions-on-russia-vlt6qskhx

Петя Паликрушева, превод и редакция