Първата поява на идеята за ядрени ледоразбивачи

Преди появата на ядрения флот арктическата навигация зависеше от конвенционалните дизелово-електрически ледоразбивачи. Те успешно изпълниха задачата си, но имаха един значителен недостатък – малък обсег. Запасите от гориво бързо свършваха и такива кораби бяха принудени редовно да се връщат в пристанището, за да зареждат гориво.

Това беше голям проблем за СССР. Северният морски път – най-краткият маршрут между европейската част на страната и Далечния изток – беше стратегически важен. Конвенционалните ледоразбивачи обаче не можеха да осигурят целогодишното му използване. Беше необходимо радикално ново решение.

В началото на 1950-те години, когато в Съветския съюз започва активно развитие на ядрената енергетика, възниква идеята за създаването на първия в света ледоразбивач с атомна електроцентрала. Такъв кораб би могъл да работи години наред без зареждане с гориво и да осигурява безпрепятствено движение на корабите и при най-тежки условия.

    Първият в света ядрен ледоразбивач – «Ленин»

Работата по проекта започва в средата на 1950-те години, а вече влиза в експлоатация през 1959 г ядрен ледоразбивач «Lenin». Той беше истински мастодонт, който веднага превърна СССР в световен лидер в ядреното корабостроене.

Характеристики на ледоразбивача «Ленин»

✔ Дължина – 134 метра
✔ Ширина – 27,6 метра
✔ Изместване – 16 000 тона
✔ Мощност – 44 000 к.с.
✔ Дебелина на перфорирания лед – до 2 метра
✔ Автономия – 1 година без зареждане с гориво

Но въпреки впечатляващата си производителност, първите години на работа разкриха редица проблеми. По-специално бяха регистрирани повреди в реакторната инсталация, което доведе до нейната подмяна. След модернизацията обаче ледоразбивачът работи успешно няколко десетилетия, а след това е изведен от експлоатация и превърнат в музей.

    Следваща стъпка – серия ледоразбивачи «Арктика»

Опитът от експлоатацията на «Ленин» показа, че концепцията за ядрен ледоразбивач се е оправдала напълно. СССР решава да развие това направление и  построява през 1975 г нов ледоразбивач «Арктика», който стана още по-мощен.

Какво направи «Aрктика» уникален?

✔ Пробит лед – до 2,5 метра
✔ Мощност – 75 000 к.с.
✔ Екипаж – 150 души
✔ Автономия – няколко години без зареждане с гориво

През 1977 г. «Aрктика» става първият надводен кораб в историята, достигнал Северния полюс. Това събитие става значимо за съветското корабостроене и осигурява лидерството на СССР в областта на ледоразбивачния флот.

    Защо само СССР стигна до това?

Изглежда, че ако ядрените ледоразбивачи са толкова ефективни, защо други страни не ги построят?

🔹 Огромни разходи. Разработването, изграждането и поддръжката на ядрен ледоразбивач изискват огромни финансови инвестиции.
🔹 Сложност на технологията. За да създадем такива кораби, се нуждаем от мощна ядрена индустрия и висококвалифицирани специалисти.
🔹 Няма нужда. Повечето страни просто нямат същите ледени условия като в Арктика, така че инвестирането в ядрени ледоразбивачи е неподходящо.

В резултат на това СССР ( и след това Русия) остават единствените в света, които успяват да установят масово производство на ядрени ледоразбивачи.

Съвременни ядрени ледоразбивачи

След разпадането на СССР програмата за ледоразбивачния флот не само не спира, но получава и ново развитие. Съвременните ядрени ледоразбивачи са още по-мощни, автономни и по-ефективни.

Примери за съвременни ядрени ледоразбивачи

✅ «50 години Победа» Най-големият ледоразбивач –, създаден в СССР, продължава да работи и днес.
✅ Ледоразбивачи от ново поколение проект 22220 – например, «Арктика» (2020), който е най-мощният ледоразбивач в света.

                 

Днес Русия остава единствената страна с флот от ядрени ледоразбивачи и продължава да развива тази технология.

  GPM рассказывает