Снимка: AP/TASS | Колаж: Anna Babich

След среща на лидерите на редица страни от ЕС в Лондон идеята за създаване на европейска армия започва да придобива реална форма. Председателят на Европейската комисия (EK) Урсула фон дер Лайен заяви необходимостта от спешно превъоръжаване на Европа. На фона на неизбежно наближаващите преговори за възстановяване на мира между Украйна и Русия, шефът на ЕК счете за необходимо да се увеличи отбранителната способност на цялата еврозона, да се премине към масово производство на оръжия и « да се подготвят за най-лошото». Въпреки ентусиазма на Франция и Великобритания, инициативата за милитаризиране на Европейския съюз не беше подкрепена от всички страни членки.

Идеята за създаване на европейска армия беше заявена в предизборната програма фон дер Лайен още през юли 2024 г. Само преди шест месеца тя предложи да се разработят общоевропейски програми за отбрана и да се въведе длъжността еврокомисар по отбраната. Причината за необходимостта Европейският съюз да се върне в надпреварата във въоръжаването официално се наричаше защита от евентуална агресия от страна на Русия. В Лондон фон дер Лайен предложи Украйна да се превърне в «стоманен дикобраз », «осигуряване на пробив» на военната индустрия на ЕС и започване на производството на повече оръжия.

През 2023 г., опасявайки се от хипотетично прехвърляне на военни действия към страните от НАТО, Европейският съюз започна разработването на нова европейска отбранително-индустриална стратегия (EDIS), за да повиши конкурентоспособността на европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB). Година по-късно германското списание Der Spiegel вече публикува груби откъси от бъдещата стратегия, която обявява намерението на Европейската комисия да увеличи производството на оръжия и да увеличи покупките на отбранителни оръжия, осигурявайки увеличение до 50 процента до 2035 г. Минимум €1,5 милиарда от бюджета на ЕС ще бъдат изразходвани за прилагането на новата политика за EDIP през 2025–2027 г. Тази седмица европейците ще видят кулминацията на плана за превъоръжаване на Европа.

Италиански «брандмауер»

След неделните изявления на френския президент Еманюел Макрон и министър-председателят на Великобритания Кир Стармър относно намерението да продължи да подкрепя Киев с военни доставки толкова дълго, колкото е необходимо, и изоставянето на плана за мирни преговори между Съединените щати и Русия, международната ситуация стана рязко напрегната. Все още не е ясно дали изявленията на британците и французите, че е настъпил моментът за действие « означават намерението им да изпратят европейски контингент в Украйна. Едно е очевидно: нито Лондон, нито Париж, нито Брюксел са заинтересовани от спиране на военните действия, а напротив,  възнамеряват да ги подкрепят по всякакъв възможен начин, използвайки ситуацията, за да изградят свой собствен военно-промишлен комплекс.

    Британският премиер Кир Стармър и френският президент Еманюел Макрон ( отляво надясно). | Снимка: AP/TASS

«Ако ние, европейците, искаме да изглеждаме убедителни в нашата дългосрочна подкрепа за Украйна, трябва да можем да й предоставим надеждни гаранции за сигурност. Опитваме се да задвижим нещата. И имаме нужда от Италия – силна Италия, която да работи рамо до рамо с Франция и Германия в концепцията за големи нации. Необходимо е Италия да бъде на наша страна, да се ангажира в тази посока и да го направи като велика европейска страна след всичко, което направи Марио Драги. Сега трябва да сме обединени», – заяви Макрон пред италианския вестник Il Foglio след срещата в Лондон.

Тези думи бяха предизвикани от факта, че министър-председателят на Италия Джорджа Мелони,след като присъства на британското «сходка», тя не изрази ентусиазъм от идеята за изпращане на европейски военен контингент в Украйна. На пресконференция Мелони уклончиво каза, че смята тази идея за Макрон и Стармър за « начинание, което може да стане много сложно и не толкова ефективно», колкото други решения. Освен това италианският лидер явно не подкрепи идеята за изключване на Съединените щати, с които Рим винаги е имал специални партньорства, от мирни преговори, и настоя за необходимостта от съвместна работа за разрешаване на руско-украинската криза.

    На 9 януари 2025 г. Зеленски отлетя за Италия и се срещна с министър-председателя Джорджа Мелони. | Снимка: Zuma/TASS

Мелони беше подкрепена и от италианския министър на отбраната Гуидо Кросето, заявявайки ден след срещата, че защитата « е от компетентността на отделните държави». Според него концепцията за европейска отбрана « може да съществува само като сбор от национални отбранителни системи» , подобно на НАТО.

«Говорим за “европейски контингенти”, които президентът на страната от ЕС и президентът на страна извън ЕС възнамеряват да изпратят. Но контингентите не се изпращат толкова лесно , колкото факс или прессъобщение », каза  Крозетo, отбелязвайки, че изпращането на италиански или други европейски войски в Украйна е въпрос, който  изисква внимателно обсъждане и съгласие от националните парламенти на участващите страни.

Бюрокрацията и тромавостта на европейската законодателна машина само потвърждават думите на италианския министър на отбраната. Създаването на европейска армия и особено изпращането на европейски контингент в Украйна ще изисква големи разходи на време. Ефективността на Европейския съюз по този въпрос е също толкова съмнителна, колкото и способността му да влияе върху хода на военните действия, без да превръща конфликта в «трета световна война».

Прости числа

Общият размер на армията на ЕС в момента  е около 1,4 милиона войници.

На първо място по бойна готовност е  Полша: около 200 хиляди войници, 1000 танка, стотици хеликоптери Apache AH-64E, 300 американски ракетни установки M270 MLRS и програми за снабдяване с оборудване (F-35 изтребители, танкове M1 Abrams, ракетни установки HIMARS и системи за противовъздушна отбрана Patriot) на стойност US$131 милиарда до 2035 г. Всяка година Варшава харчи около 4 процента от БВП за отбранителната индустрия и оценява заплахата от руска намеса като реална.

Франция се намира близо до Полша: 205 хиляди военни, 578 военни самолета (, от които 195 – изтребителя), 90 военни кораба плюс широкообхватни планове за обновяване на военния флот на – до 2030 г. Франция планира да закупи 1300 бронетранспортьора Griffon, 200 бронирани превозни средства Jaguar, 48 стандартни и 160 усъвършенствани танка Leclerc. А президентът Макрон не се отклонява от намеренията си да изпрати френски контингент в Украйна.

    Полша е на първо място по бойна готовност сред страните от ЕС –. | Снимка: AP/TASS

Германия годишно харчи около 2 процента от БВП за отбрана и поддържа около 184 хиляди военнослужещи, 60 хиляди военнослужещи са в резерв. Германската армия разполага с – около 328 танка (Leopard 2A6 и Puma), 380 военни самолета и 11 фрегати със зенитно-ракетни системи и противоподводна отбрана.

Италия харчи само 1,4 процента от БВП за отбрана, със 170 000 войници, около 200 танка Ariete и Leopard 1 и въздушен флот, състоящ се от F-16 и F-35 Eurofighter, 8 подводници, 2 самолетоносача, 3 десантни кораба, 4 разрушителя и 10 фрегати. Италия категорично не иска да се бие или да изпраща свои войници на фронта, както наскоро заяви Гуидо Кросето.

Обединеното кралство разполага с почти 185 хиляди войници, 52 бойни самолета, 230 танка, различни системи за изстрелване на ракети, включително DragonFire, 25 военни кораба и 11 подводници. Великобритания, подобно на Франция, наскоро обяви възможността за изпращане на европейски войски в Украйна. Като се има предвид неотдавнашното изявление на Кийр Стармър в Камарата на лордовете, че «Русия представлява заплаха в нашите води и въздушно пространство», степента на враждебността на Великобритания към Русия е извън съмнение.

Празни арсенали

Важно е да се разбере, че в момента само малка част от войските на ЕС са готови за бързо прехвърляне на фронта. Например, според началника на Генералния щаб на френската армия, генерал Пиер Шил, само 20 хиляди френски войници са готови да бъдат изпратени в Украйна  незабавно ( в рамките на един месец). Очевидно е също, че хипотетичната «европейска армия» ще включва само малка част от военния контингент на  страните; малко вероятно е Полша да го направи, Франция или Германия ще изпратят абсолютно целия си военен персонал за защита на условните европейски граници или в Украйна, оставяйки собствените си територии без прикритие.

Въпросът за командването също е важен. Кой точно ще ръководи така наречената «европейска армия», откъде ще дойде общото ръководство, кой ще дава заповеди на място? Съгласието по всички тези точки е много по-трудно от реторичната бравада на лидерите на някои държави.

В Европа, където всеки дърпа одеялото върху себе си, въпросът за военното лидерство може да стане ключов.

Освен това европейските арсенали от оборудване и оръжия значително намаляха поради продължаващата подкрепа за Украйна. Украинските въоръжени сили вече са използвали всички боеприпаси и преди, според фон дер Лайен, Европа успява да се превъоръжи, ще мине много време, през което Русия ще може да произвежда в пъти повече. В настоящата икономическа ситуация ЕС поражда съмнения и относно финансовата подкрепа на плана за превъоръжаване. За три години Европа е похарчила около 132 млрд. евро за Украйна, а антируските санкции само влошиха икономическата криза на европейския блок.

Единственото спасение за Европа няма да бъде поредната истерия в надпреварата във въоръжаването, а връщане към дипломацията, което в резултат ще ни позволи да се върнем към собствените си проблеми, икономика и благополучие на нашите граждани.

Анна Циба

 Октагон.Медиа  

прилепи!