Турция явно ще стане първата и единствена членка на НАТО, която ще се сдобие с модерната руска противоракетна система S-400. И то съвсем скоро - вероятно още през юли. Изглежда, че не е имало голяма полза от призивите на американското правителство за отмяна на сделката с Русия, чиято стойност възлиза на 2,5 милиарда долара. Във Вашингтон се опасяват, че чрез своите оръжейни системи Москва би могла да шпионира НАТО. Затова американците заплашват, че няма да доставят на Турция обещаните американски изтребители F-35. 

S-400 е зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие. Това е най-мощният модел от поредицата противоракетни системи, разработени след Втората световна война в СССР и модернизирани по-късно в Русия. Числото 400 символизира максималния обхват в километри. Според Министерството на отбраната в Москва, S-400 трябва да бъде гръбнакът на руската противовъздушна отбрана. Системата е пусната в експлоатация през 2007 година. Оттогава все повече военни части биват оборудвани с нея - включително на анексирания полуостров Крим, както и на руския анклав на Балтийско море Калининград. 

Предимствата на S-400 

Комплексът S-400 включва мобилен радар, команден център и ракетоносец, превозващ 4 ракети.

Производител е държавният оръжеен концерн "Алмаз-Антей", който попада в списъка със санкции, наложени от ЕС и САЩ заради действията на Русия срещу Украйна. S-400 е способна да унищожава разузнавателни самолети, самолети със стратегическо и тактическо предназначение (в това число и "невидими" самолети, разработени по технологията "Стелт"), оперативно-тактически балистични ракети, балистични ракети със среден радиус, свръхзвукови цели, както и безпилотни самолети на височини до 27 километра. Руските медии твърдят, че руската противоракетна система е по-добра от тази на САЩ или Франция. 

"Докато Западът произвежда по-добри самолети, руснаците винаги са били лидери в ракетната технология", потвърждава Ричард Конъли от университета в Бирмингам, Великобритания. Според него важно предимство е и цената: "S-400 е два пъти по-евтина от американската система "Patriot"", казва Конъли. 

Зад покупката на тази противоракетна система обаче биха могли да се крият и политически причини. Самият факт, че S-400 е специално проектирана за действие срещу американски оръжия, би могъл да бъде привлекателен за Турция, смята британският експерт. Според московския военен експерт Александер Голц, закупуването на S-400 е чисто политическо решение. "Турция няма врагове, от които да трябва да се защитава със S-400. Това е сигнал, оправен към САЩ и другите, че Анкара упражнява независима отбранителна политика", казва Голц. 

Турция ще бъде втората страна след Китай, снабдена със отбранителни системи от вида S-400. И Индия вече е подписала договор за 5,5 милиарда долара и очаква своята доставка. Някои страни от Персийския залив също проявяват интерес. 

И все пак: S-400 има и своите недостатъци, казват експерти. "Системата никога не е била тествана в истинска военна ситуация", изтъква Сиймон Веземан от Стокхолмския международен институт за изследване на мира SIPRI. "Единствената противовъздушна система, изпробвана в битка, беше американската "Patriot" по време на войната в Персийския залив през 1991 година." 

Русия вече е разположила отбранителната си система в Сирия, за да защитава тамошните си бази. "S-400 можеше да демонстрира способностите си при американския удар над Сирия с крилатите ракети "Tomahawk" през 2018 година, но руското ръководство беше достатъчно разумно да не я използва", обяснява Александер Голц. 

Една от особеностите на S-400 е, че тя може да се използва самостоятелно. Именно това позволява на Турция да използва руското оръжие извън мрежата на НАТО. Остава въпросът как Турция ще защити своята S-400 от въздушни нападения. В Русия това се случва с помощта на модерна система за противовъздушна отбрана на къси разстояния. Дали Турция ще закупи и тази система от Русия? Засега не е ясно. Знае се обаче, че Москва е изразила желание да продава и други оръжия на Анкара. 

Идва ред и на S-500 

Турция от своя страна се надява на технологичен обмен. Някои части за S-400 трябва да се произвеждат в Турция. "Но това е по-скоро символично участие - няколко винта, не повече", казва Александер Голц. Според непотвърдени съобщения в руските медии, Москва е отказала да даде достъп на Турция до електронни настройки, като например софтуера, програмиран да разграничава "приятел" от "враг". 

Докато Русия оборудва собствената си армия със S-400, тя вече работи усилено върху следващия модел противоракетна система. Той трябва да се нарича S-500 "Prometheus" и се очаква да влезе в експлоатация през 2020 година. Новата система трябва да бъде с още по-голям обсег на действие и да е способна да унищожава дори ниско летящи сателити.

Източник "Дойче веле", оригиналът може да прочетете ТУК