Прочетен: 1017 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2019 23:06
Акведуктите са познати още от римско време. Обикновено те са служили за снабдяване с вода на градовете. В днешно време обаче има малко по-различни акведукти. Наистина необичайна гледка е да се види как две реки се срещат, но не се вливат една в друга, а просто едната река минава над другата. Именно такова архитектурно и инженерно чудо е моста – канал Магдебург в Германия. Магдебург (на немски: Wasserstrassenkreuz; Kanalbruecke Magdeburg) със своите 918 m дължина е най-дългия воден мост и най-известния плавателен акведукт в света. Той свързва канала Елба – Хавел с по-малък канал, който преминава над река Елба. Реализацията на този проект започнала още през далечната 1905, но била прекъсната в 1942 заради избухналата Втора световна война. Когато тя приключила, Германия била разделена на Западна и Източна част между съюзниците. Районът на Магдебург попаднал в ГДР, за която този акведукт не бил сред приоритетите. След падането на Желязната завеса и обединението на Германия, проектът Магдебург бил възкресен в 1997. Били нужни 6 години, за да бъде той завършен. През октомври 2003 бил открит най-големия воден мост в света, който струвал 501 милиона евро.
Това обаче не е единственото подобно съоръжение в света. От 1890 до 1896 във Франция бил построен акведукт, дълъг 662 m. Това бил мостът – канал Бриар (Pont – canal de Briare), който позволявал на страничния канал на Лоара (Canal lateral a la Loire) да мине над река Лоара. Той бил най-дългия плавателен акведукт в света до началото на ХХІ век.
Още по-рано, между 1795 и 1805 във Великобритания бил построен акведукта Понткъсълте (на уелски: Pontcysyllte), който се намира в Рексъм (Wrexham), Уелс. Той пренесъл канал Ланголен (Llangolen) през река Дий (Dee). Съоръжението било с 18 арки, високо 38 m, но широко едва 3.7 m, затова по него можела да мине само лодка. Това било едно от най-големите инженерни постижения в света по това време. Ето защо от 2009 дългият 18 km канал и акведуктът Понткъсълте, дълъг 307 m, бил вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.