Прочетен: 2590 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2019 20:30
Склавините (на гръцки: Σκλάβήνοι; на латински: Sclaveni) са славянски племена от българската група славяни. Подобно на венетите и антите произлизат от скитското племе сколоти, което е било описано през V век пр. н. е. от Херодот като скити земеделци. Прието е да слагат хървати, словенци, сърби и българи под общ знаменател като южни славяни. Както съм писал и преди в блога обаче, те имат различен произход. В статията за венетите вече съм писал: “Като аргумент веднага ще посоча, че хърватите произлизат от белохърватите, живяли в днешна Южна Полша. Сърбите пък произлизат от лужишките сорби, които и до ден днешен си живеят в Източна Германия. Словенците пък произлизат от племето хорутани (карантани), които са си венди, тоест венети. Излиза, че тези трите южнославянски народа не са склавини, а венети.” Склавините нямат нищо общо със сърби, хървати и словенци, нито с производните им черногорци и бошняци. Склавините са тези славянски племена, които са участвали в етногенезиса единствено и само на българския народ, но не и на други балкански славянски народи. Впрочем, както аз съм писал неведнъж, българите не сме славянски, а само български народ. Освен със склавини, източната част на Балканите е била заселена и от анти. Някои от по-известните племена били седемте славянски племена и севери в Мизия; ринхини и смоляни в Родопите; тимочани, моравяни, абодрити и браничевци на запад; стримонци, драговити, берзити и сагудати в Македония; ваюнити в Епир; езерци и милинги в Пелопонес. Впрочем за северите не е доказано, че били славянско племе. Има хипотеза, че те са били готи. Безспорно е, че склавините и част от антите участвали в образуване на българската народност. Участието им обаче било силно преувеличено по съветска команда в годините на социализма. Бяхме принудени да учим, че “прабългарите” се разтворили в славянското море и постепенно изчезнали. Това очевидно не е било така. Преди идването на Аспарух в днешните български земи вече са били заселени много българи още от ІV до VІІ век. Освен това дошлите с Аспарух българи са били достатъчно много, така че да заселят Мизия. За тази цел седемте Склавинии или седемте славянски племена били прехвърлени да пазят границите на България в Карпатите на север от Дунава, а северите да пазят старопланинските проходи и границата с Византия. Част от склавините в Родопите били прехвърлени в Мала Азия в областта Витиния. Там се е намирал манастира Св. Полихрон, където Светите братя Кирил и Методий създали глаголицата. Това е и родното място на старобългарския книжовен език, на който те превели Библията и останалите богослужебни книги. Старобългарският език не произлиза от солунския славянски диалект, а от езика на склавините, живели във Витиния, Мала Азия. През ХІ – ХІІ все пак езикът на българите е надделял над книжовния славянски език и така българският език се превърнал в аналитичен и безпадежен, с коренно различна граматика от славянските езици. Причината е във факта, че в Българската империя преобладаващ е бил именно българският субстрат. Дотолкова, доколкото склавините все пак са били етнообразуващ елемент на българската народност, то ние днес сме техни наследници, така както сме наследници и на древните българи, траки и готи.
Тези венети и склавини са дошли в района именно като Българи още през V-VI в.,а след 2-3 века се разбрало,че едните Българи принадлежат към племето венети,другите към племето хървати а третите- към племето сърби. Принадлежността на антите към "славянската" (Българската) общност скоро ще бъде оспорена- те са й близки съюзници но вероятно са част от друга,неиндоевропейска народностна група.