Постинг
15.10.2018 14:11 -
Една отдавна изопачена истина – тази за рязаните партизански глави
„Да, отрязани глави в историята на българското партизанство
съществуват“ – потвърждава д-р Балкански. – „Тази варварска практика, която никъде няма законова основа, в историята на българското право и обичаи е регистрирана многократно. В конкретния случай става въпрос за отрязаните партизански глави, поставени пред пленените след Разгрома на антонивановци четирима седнали партизани и три партизанки, изправени.
Тази снимка е поместена в книгите на всички мемоаристи, които пишат за отряд „Антон Иванов“. Преди присъстваше и в учебниците на българското образование. Агитационната цел беше да представи варварството на българския фашизъм. Варварство действително е съществувало, но при липсващ фашизъм!
Много учени се усъмниха в комунистическата интерпретация на фотографията. Накратко: още преди Промяната в криптоговора се носеше мълвата, че фотографията е направена от полицията, за да илюстрира зверствата на партизаните, които по този начин, с брадва, с топор, са обезглавявали падналите в похода към смъртта антонивановци. Досущ като историята с атентата в църквата „Света Неделя“, за който моето поколение знаеше от учебния материал в училището, че е „дело на българските фашисти“.
Моето участие в разшифроването на енигмата с фотографията е следното:
Като разбра интереса ми към истината за партизанското движение в неговия горски участък, старият горски се усмихна под много добре поддържания си хайдушки мустак. Тогава ми разказа тази история, която записах:
„Когато войската подгони партизаните, те започнаха да правят много беля в моя участък. Където видеха хижа или сграда на Горското, в която бяха останали провизии за зор-заман, разбиваха вратата и влизаха вътре; обираха всичко и я запалваха. Така до Караджа дере. Тръгнах след цялата шумотевица. Партизаните напред, войската след тях. Аз с коня по високото. Те вървят. Аз вървя. И гледам от време на време с бинокъла. Падне партизанин, шумкар викахме тогава. Един човек излизаше от редицата с брадва или топор в ръцете и му отсичаше главата. Падне друг партизанин – същото. Който падна – режеха му главата. Войската и полицията вървяха отзад и събираха главите.
В далечината не можах да позная по лице човека, който сечеше главите на падналите. По-късно, като се върнах в село и разказах какво съм видял, вече се говореше, че тая работа я вършел един нашенец. Той не остана жив. Живееше наблизо.“
За съжаление името на екзекутора не съм отбелязал в записките, но не можех да го забравя. Казваше се Чолаков. Като малкото му име съм забравил." - Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“.
съществуват“ – потвърждава д-р Балкански. – „Тази варварска практика, която никъде няма законова основа, в историята на българското право и обичаи е регистрирана многократно. В конкретния случай става въпрос за отрязаните партизански глави, поставени пред пленените след Разгрома на антонивановци четирима седнали партизани и три партизанки, изправени.
Тази снимка е поместена в книгите на всички мемоаристи, които пишат за отряд „Антон Иванов“. Преди присъстваше и в учебниците на българското образование. Агитационната цел беше да представи варварството на българския фашизъм. Варварство действително е съществувало, но при липсващ фашизъм!
Много учени се усъмниха в комунистическата интерпретация на фотографията. Накратко: още преди Промяната в криптоговора се носеше мълвата, че фотографията е направена от полицията, за да илюстрира зверствата на партизаните, които по този начин, с брадва, с топор, са обезглавявали падналите в похода към смъртта антонивановци. Досущ като историята с атентата в църквата „Света Неделя“, за който моето поколение знаеше от учебния материал в училището, че е „дело на българските фашисти“.
Моето участие в разшифроването на енигмата с фотографията е следното:
Като разбра интереса ми към истината за партизанското движение в неговия горски участък, старият горски се усмихна под много добре поддържания си хайдушки мустак. Тогава ми разказа тази история, която записах:
„Когато войската подгони партизаните, те започнаха да правят много беля в моя участък. Където видеха хижа или сграда на Горското, в която бяха останали провизии за зор-заман, разбиваха вратата и влизаха вътре; обираха всичко и я запалваха. Така до Караджа дере. Тръгнах след цялата шумотевица. Партизаните напред, войската след тях. Аз с коня по високото. Те вървят. Аз вървя. И гледам от време на време с бинокъла. Падне партизанин, шумкар викахме тогава. Един човек излизаше от редицата с брадва или топор в ръцете и му отсичаше главата. Падне друг партизанин – същото. Който падна – режеха му главата. Войската и полицията вървяха отзад и събираха главите.
В далечината не можах да позная по лице човека, който сечеше главите на падналите. По-късно, като се върнах в село и разказах какво съм видял, вече се говореше, че тая работа я вършел един нашенец. Той не остана жив. Живееше наблизо.“
За съжаление името на екзекутора не съм отбелязал в записките, но не можех да го забравя. Казваше се Чолаков. Като малкото му име съм забравил." - Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“.
Румен Радев няма да бъде никакъв политич...
ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИНАГОГА НА САТАН...
Ето как се аплодират истински талантливи...
ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИНАГОГА НА САТАН...
Ето как се аплодират истински талантливи...