В края на 50-те - началото на 60-те години, на дъното на Тиренско море, край бреговете на Италия, работи археологическа експедиция под ръководството на най-големия историк и специалист по етруска култура Масимо Палотино. Най-важният резултат от работата на тази експедиция е откриването на така наречените таблици от Пирги.   Пирги е древен етруски пристанищен град, разположен на няколко десетки километра северозападно от Рим и част от държавата Цере, основан от пеласгите, преместили се тук от Егейско море. През 4 век пр.н.е. Пирги е бил унищожен от атакуващите врагове, най-вероятно от армията на диктатора на Сиракуза Дионисий I, управлявал по това време на остров Сицилия. Сега античната част на града е частично под морското равнище.  



Апенинският полуостров през античността. Етруски, Картаген, гърци. Карта с отворен код Намерени бяха три златни плочи: две с „нечетливи“ етруски букви и една с текст на пунически (картагенски) език. Обаче това, което беше напълно „неразбираемо“ за италианските и други западни лингвисти, беше практически свободно прочетено от изследователи от славянски произход, например от Словения, която граничи с Италия. Благодарение на словенските учени като Матвей Бор вече знаем съдържанието на табличките Pyrg. от пирги. Златни таблички от Пирги. Снимката е публично достояние, взета от отворени източници. В своя труд "Славянски елементи в етруския език" Матей Бор прави превод на древен надпис на словенски, от който даваме руски превод:  Този храм като светилище се е наричал утехата на Юнона или Астарта, тук е хванал меча си воинът  Велиунас, славянския посланик, когато го създаде. Тази горда сграда остана морското убежище на расенския Илаква, когато той умря, пиратът  го взе, италианецът Илаква залови жителя след това нещастие обхвана селата на италианеца. Както виждаме, храмът изглежда, разрушен и силно повреден. Тогава, когато губернаторът Велиунас, повикан на помощ, удари силната ръка на Юнона, така че той уби злодеите в зачатък, унищожил ги с помощта  и ги поразил окончателно. "  


В пиргийските таблици етруските пишат за себе си и като славяни (cluveni), и като расени (rasenac). Расени - това беше самоимето на етруските и те наричаха своя народ и държава Расе или Рас, Раса. Златната плочка гласи, по-специално: Meresca Ilakve tule Ras, което се превежда като „ Морската Илаква убежището на расените".   Древните историци и географи почти не се съмнявали, че етруските и пеласгите (наричани в Италия тирени) са един народ, мигрирал в Северна Италия от бреговете на Егейско море и от Мала Азия при две мощни миграции с разлика от около 500 години - преди Троянската война след нея. Това беше мнението на Херодот, Еланик, Дионис Хеликарнаски и др.   В моята публикация „Неизвестната цивилизация на славяните, която е по-стара от Египет и Шумер“, вече беше казано за удивителното сходство на писането на балканската цивилизация на Винча с тази на етруските. Писмеността на винчаните и етруските е не по-малко подобна на оцелелите надписи на пеласгите и венетите. А от венетите до западните славяни, обитавали Централна Европа през 1-во хилядолетие - една стъпка.   Разглеждайки историята от винчанците, през пеласгите и етруските до венетите и по-нататък до славяните, виждаме една единствена писмена традиция, която се издига от дълбините на хилядолетията до наше време. Интересно е също, че едно от племената, живеещи на Балканите в района на културата на Винча, се е наричало росени - както по-късно етруските.   Така че златните плочи на Пирги носят първите писмени данни, известни ни днес за историята на славяните - един от епизодите на тяхната борба с гръцкия град Сиракуза.   Повече подробности за това са написани в моята книга „История на руския народ от потопа до Рюрик“.
В. Манягин