Подкрепа за реконструкцията на „лисичата” символика в идеологията на траките може да намерим в образа на един от първите легендарни ирански царе Тахма Урупи – „Силния, облечен в лисича кожа” (Wiкander 1938: 94). Надяването на животинска кожа сменя идентичността, превръща реалния персонаж в маскараден, т.е. отъждествява го с представител на отвъдното (Успенский 1982). И гетският бог Залмоксис още при раждането си бил покрит с меча кожа, което дало и името му (Porph. Vita Pyth.16). Вероятно честото изобразяване на лисица в гемите от гръко-ахеменидския художествен кръг отразява ролята на това животно в древната иранска митология (Никулина 1994: passim).
Ив.Маразов