І.

 

Основната причина за настоящето изследване са големия брой тюркски рунически знаци, които са еднакви или подобни на писмените знаци на нашите древни предци Българите. Това е дало главното основание на голяма част от изследователите в продължение на почти два века, а също и сега, да причисляват българите към тюрките!

 

Друга причина за това изследване, са констатираните от нас фалшификации и манипулации с истината  за историята на българите и великите сибирски народи.

 

В нашето изследване “Писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации”, на основание археологически факти, датирани преди средата  на ІХ в. доказахме, че писмената система на “старите българи” се състои от 132 знака/прил. Табл.№1/. В същото изследване, чрез графичен сравнителен анализ на коректно датирани по време археологически обекти с  “тюркски рунически знаци”, установихме като еднакви или подобни 35 графични знака/табл.№5/.

 

 Според най-авторитетния руски изследовател на този проблем Кыизласов, писмената система на тюрките се състои от 38 знака. Тя е археологичиски доказана по време на І Тюркски хаганат и е взаимствана от согдийското писмо. Направеният от нас графичен сравнителен анализ на т.н.”согдийско писмо”, обаче показва, че в тази фаза от времето-VІ в.,то няма нищо общо с тюркските рунически знаци? В сравнителния анализ бяха включени всички общодостъпни обекти чрез книжни и интернет публикации и се установи, че между тюркските рунически знаци и согдийското писмо във посоченото от Кызласов време, няма почти нищо общо. Напротив, в археологически  обекти и надписи в региона на Бактрия от ІV- ІІв.пр.Хр. те  имат графична еднаквост или сходство с писмените знаци на старите българи.

 

За изясняването на този проблем не допринася  огромното количество изследвания на проблема “Тюрки” в последните два века, включително и подробният обобщителен  критичен анализ на Лев Гумильов- “Древните тюрки-великият тюркски хаганат”. Повечето от тези изследвания по най-различни начини игнорират ролята и значението на българите и принизяват честта и достойнството на великите сибирски народи, носители на друг вид морал, религия и култура.

 

За изясняването на този проблем се налага да проникнем в историческото минало на т.н.”ТЮРКИ”, носители и ползватели на “ТЮРКСКИ” рунически знаци.

 

Според оцелелите във времето Български летописи ”Джагфар тарихы”/том 1, 2 и 3. Оренбург.1992-1997/, древната родина на българите е планинския масив Урал и околните равнинни области- река Волга и река Об:

 

·        Иджик, първият български  вожд=цар=владетел/14953-14653г.пр.Хр./ и неговата жена Танбит обединили седем родствени племена АРА и УРА и в Уралския регион образували държавата ИДЕЛ. В  чест на ИДЖИК всички представители на ИМЕНСКАТА и САРМАТСКАТА династии били наричани и “ИДЖИБАК”./том 3.стр.81/. При лоши климатични условия, обединените Именски родове,  обитавали Уралските пещери.

  

 Археологически останки във вид на рисунки и петроглифи от този период има в пещерите Ямзы-Таш и Шульган-Таш. Когато жените им започнали да раждат мъртви деца, Иджик с мъжете, които били отлични стрелци с лък, отишли в планината Хон, където КИТАИТЕ-ТЮРКИ им се подчинили. Те били мръсни, никога не се миели, ядели сурово месо, а бълхите и въшките по своето тяло ги изяждали подобно на вълците, защото вярвали, че тяхният бог е Вълкът.

 

  

 

Иделците на Иджик имали различна философия и вяра във всемогъществото на Небесния свят и Бог Тангра и неговите пратеници в дар на хората – Слънцето и Огънят. Жените на китаите-тюрки/ тук става очевидно въпрос за жълтата раса/ се съвукоплявали безразборно. Иделците на Иджик имали отвращение от техния образ и начин на живот. Те взимали малки момичета, които възпитавали по свой начин, а когато порастнели, се оженвали за тях. Така възникнали хоните. А за конете, които китаите-тюрки  ползвали само във вид на сурово месо, Иджик обучил своите стрелци на  езда и на грижа на всеки от тях за своя кон. /том 1.стр.7-8/.

 

 

Скални рисунки, източно от планинския масив на Урал свидетелстват за  притежанието и грижата за опитомения  кон. Във времето на един от наследниците на Иджик /10-хилядолетие/ има сведение за графичен знак №50 и №51 на върховния Бог Тангра/табл.№1/. В нашето изследване  установихме, че тези два знака продължават да съществуват до края на ІХ в. в Аспарухова България. Нещо повече, във втората част, при графичен сравнителен анализ на подводен археологически обект от Неолита/табл.№8/, стигнахме до заключение, че преди геологическата катастрофа в Черно море, наричана “Потопът на Ной”, има убедителни доказателства за съществуването на предходна  цивилизация “Х”. Графичният сравнителен анализ на писмените знаци на Старите Българи и знаците в табл.№8 почти напълно съвпадат....
Боно Шкодров

имах една негова книга някъде на компа, ама ха днес, ха утре.......срамота....
Така че поне на него гласувай някакво доверие :).