Това искат да забравим, нека си го припомним през очите на един безпристрастен външен наблюдател - френският писател и общественик Анри Пози, който издава книгата "Войната се завръща“ през 1934 г. след обиколка в Македония:

- "Трябва да сте били там, където анкетирах — в тази населена с българи Македония, тръпнеща от безсилна ярост под ботуша, който я смазва..."

- "Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград, изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени."

- "...надписите на магазините, етикетите по будките на търговците, актовете за раждане, венчавка и смърт, менютата по ресторантите, надписите по паметниците в гробищата — всичко е на сръбски. В цялата Македония не ще намерите един вестник, една книга, една брошура, един само надпис на български — единственият говор в Македония преди 15 години."

- "В Сушица, един хълм между Скопие и Велес, Райна Недева, Мияна Танева, Виктория Андреева, Васа Митрева отказват да издадат къде са избягали мъжете им и са бити от сръбските стражари, а части от телата им са залети с газ и запалени. Миладина Тачева, 16-годишно момиче от село Добрево, е осъдена затова, че е пяла българска песен. Съблечена е гола и бита с камшик, след което е изнасилена от седем сръбски стражари. В Качаник Ефтим Атанасов, обвинен, че е укривал дейци на ВМРО, е бит и разпънат на кръст. В Ястремник Константин Дамянов, Иван Ангелов, Георги Стойчев, Илинка Иванчева, Мита Димитриева, Мирса Велинова са бити до смърт пред всички свои съселяни, след като са обвинени в помагачество на ВМРО."

- "...всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук, а е рядкост типът да не признае преди втория удар! Това е като зъбите... Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. На третия — те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но ни един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко; имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми."

- "... поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха като вълчици. Не можеше да се стои в стаята от миризма."

- "Една неделя Мина (б.м. сърбинът) събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. Те взимат 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени. — Аз разтрогвам брака ви! — каза Мина. Въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани. Тогава Мина ги привърза за масите, четиринадесетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно. И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха „да“. "

- "Материално и морално поробените са подтиснати, ограбвани, измъчвани извън всякаква представа. Никаква възможност за тях да потърсят правосъдие, никаква помощ, никакво покровителство за никого, каквото и да бъде социалното му положение, полът му, възрастта му. В Македония конфискуват, затварят, измъчват, убиват легално, систематично, спокойно, жестоко."

Това са само щрихи от зверствата, на които е подложено българското население на Македония, за да се откаже от своята българска кръв и идентичност. Не преди пет века, а съвсем скоро – преди няколко десетилетия.

Европа не се била интересувала. Накарайте я да се заинтересува! Както Гърция повече от двадесет години не отстъпи нито на йота и защити своята идентичност, ограбвана от режима в Скопие. Но родните йесмени са неспособни на това.

Тъжната истина е, че те вече са решили да предадат българската кауза, за да си гарантират потупване по рамото. Чудят се само как да го пробутат по-безболезнено на българската общественост. Затова ще опаковат националното предателство в целофан. И ще го поднесат като "нова българска позиция, обърната към бъдещето". Вкарването на икономическата тема е онази димна завеса, която трябва да замъгли предателството. А пък искането за вписване на българите в конституцията на Северна Македония, като едно от малцинствата, представяно като храбро отстояване на правата на българите край Вардара, е всъщност финалният печат върху това национално предателство. Защото означава официален отказ от историческата истина за българския произход на съвременната македонска нация и език. И основание за реципрочна претенция за признаване на измисленото "македонско малцинство" в България и регистрация на сепаратистката ОМО "Илинден".

Но в какъвто и целофан да увиват предателството си днес, утре Историята няма да ги оправдае. А ние няма да забравим и няма да простим!