Да се чуди човек прости ли са нашите управници или арогантни!? Да започнем първо с онова, което никога не трябва да се забравя - Румен Радев лично и напълно съзнателно погази Конституцията на РБ с цел да стане възможен за премиер Кирил Петков и мръсната му дузуна от харвардските изчадия адови. Нашата надежда по време на големите протести беше, че Радев е открил и ще назначи на ключовите позиции в служебния си кабинет качествени личности. Уви, случи се точно обратното, а именно, точно Радев назначи в противоречия с върховния закон Кирил Петков на министерски пост с презумцията именно това да бъде неговия трамплин към абсолютната власт. Сега Радев се снишава като гледа последствията от собствените си дела и прави всичко възможно да се еманципира, за да се забрави неговото съучастие в поредната катастрофа. Призивът на самия Петков да дадем по една своя заплата като дар за въоръжаване до зъби на украинските нацисти в лицето на тяхната официална държавна власт, е меко казано простащина. В дни когато българските граждани са докарани до най-унизителната бедност, нищета, глад и масова смърт като следствие, призива на Петков и четириглавата му парламентарна политкомпания ми изглежда циничен. Убеден съм, че за цялото време на военните действия в Украйна няма толкова невинни човешки жертви, колкото за същия период в България. И това е плод от некадърно, безотговорно и продължаващо към бездната държавно управление на страната ни, с цел пълното заличаване на българската държава и нация. Ако има някъде в ЕС истински геноцид, той се случва именно в България! В такава престъпна и антидържавна политическа диктатура мога да ви кажа само едно - око за око , зъб за зъб. По Вехтия завет! Няма друг ефективен начин чрез който да преодолеем тази 33 годишна наглост, безскрупулност и арогантност на политическите ни марионетки и грабежа, който целенасочено извършиха с действия и бездействия. Бог ми е свидетел, че прошката и милосърдието проявено към вероломните е по-скоро проява на страх, отколкото поемане на отговорност към род и родина. Не трябва да има милост към вероломните помежду ни, защото тяхното дело е пъклено, а мислите им произлизат от греха. Няма кой да свърши нашата работа, разберете го! Няма. И е грешно да ни я върши друг.

Максимилиан Робеспиер