ЕКСПЕРИМЕНТЪТ КИРИЛ ПЕТКОВ Кеворк Кеворкян, фейсбук Германия и Италия клекнаха пред руския студ, откриха си сметки в рубли и мирясаха. Сериозни държави, паметливи - то и не се иска много акъл, за да постъпиш така. Веднъж Сахаров беше казал на руснаците: „Дръжте се така, сякаш живеете в свободна страна“. Това никак не е лесно, разбира се. Хора обаче вдигнаха ръце от Кирил Петков, примириха се с варварския му език, с лъжите му, с все по-дурашките му намерения, които огласява без никакво притеснение. Отказаха се да се занимават с него - сякаш е някакъв неспасяем квартален хулиган, а не премиер. Това е позорно. Но има и нещо друго, което е доста по-опасно: Народът ще свикне с него и ще реши, че Господ умишлено ни отпуска точно такива образи, че това е неизбежно. Пък и какво друго се полага на държава, която рие Дъното. Напълно подходящ екземпляр за една Дънна държава. Петвко вече не забавлява публиката с щуротиите на самодееца. Отскоро е съвсем друг - представя си, и ни го съобщава без притеснение, че е Спасител – макар, че е истинско унижение за тази дума тя да се използва в някаква връзка с него. Но при всички нелепости, които произвежда, е оставен извън всякакъв контрол. Съ-коалиционерите му вече престанаха да се оплакват от него, за да не се злепоставят излишно пред публиката. Хората на Слави поискаха да узнаят, при какви условия е договорил двата танкера с американски втечнен газ. Петков изобщо не им обърна внимание – и двата танкера блуждаят из световния океан, не е ясно откъде идват, чия собственост е газа, къде ще го разтоварят и пр. Кирил Петков се държи като сомалийски пират. Само гледайте да не преадресира в друга посока танкерите. В момента никой не знае, какви ги къдри Петков в главата си и това е прекалено – дори за държава, в която разпадните процеси очевидно доминират. По всичко личи, че и коалиционните му партньори са го зарязали, с надеждата сам да се провали окончателно. Не ги слушайте какво приказват – готови са незабавно да го заменят с някой не толкова вироглав екземпляр от все още несъстоялата се партийка на „промяната –някой анонимник, гладък като речно камъче. Кирил Петков бе нает за определена задача и скоро след това бе преадресиран направо към премиерския кабинет – като пратка с наложен платеж. Междувременно, той успя да изгази един от най-калните скандали изобщо на Прехода/двойното му гражданство, който омърси самата Конституция. Все още не е напълно ясно, на кого и за какво е нужен този авантюрист, какво още трябва да свърши. С любопитство ще очакваме акостирането на „американския“ газ – дали и Кирил Петков няма да го посрещнат с фанфари, както посрещнаха преди много години/1998-а Евгений Бакърджиев, който подписа първия договор с „Газпром“. Порядъчно неизгоден за България, както се оказа по-късно. Путин изобщо го нямаше още, но доста от днешните „депутинозатори“ вършееха и тогава. И пак, както винаги, всичко е за сметка на Народа – от десетилетия той е превърнат в мишена за несмислени или направо налудни амбиции на Властниците, а нерядко и направо на престъпни техни начинания. Принудиха го да се примири с всичко – а това, до голяма степен, похаби чувствителността му, а донейде и инстинкта му за оцеляване.




Мелачката на Властовата Глупост е безжалостна. Понякога се забавляваме с изпълненията на кирчовци – днес са само една чета, която мечтае да прерасне във внушителна орда – но вътре в себе си знаем, че с нехайството си, всъщност, направо се самоунижаваме. Народът не изживява подобни терзания, не може да си позволи този лукс. Обикновените хора наблюдават ПростоКирчо и неговите клонинги и си казват: „Колкото – толкова! Дотам се докарахме“. Това е фаталният ефект от „Експеримента Кирил Петков“ – Народът да сметне, че целият „материал“, който той произвежда, вече е изчерпан, няма смисъл да се търси нещо различно – а и да се намери нещо „по-различно“ и то накрая ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, затова трябва да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „избираме“, няма никакъв смисъл. Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, дори и пълзешком се спъват…/пак Алешковски. Колкото – толкова. Приятен път към следващото Дъно.